Битка при Валми: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м вътр. препратки, форматиране; форматиране: 4x кавички, 4x тире, 2x нов ред, 6 интервала, А|АБ, тире-числа (ползвайки Advisor)
Ред 4:
| картинка = File:Valmy Battle painting.jpg
| описание = „Битката при Валми“, худ. Орас Верне
| период = [[20 септември]] [[1792]] г.
| място = [[Валми]], североизточна [[Франция|Североизточна Франция]]
| причина =
| повод =
| територия =
| резултат = френска победа
| страна1 = [[File:Royal_Standard_of_the_King_of_France.svg|20п]] [[Кралство Франция]]
| страна2 = [[Файл:Flag_of_Prussia_(1892-1918).svg|20п]] [[Прусия]]
| командир1 = [[Дюмурие|Шарл Дюмурие]],<br />[[Франсоа Келерман]]
| командир2 = [[Карл Вилхелм Фердинанд]], [[херцог на Брауншвайг]]
| сила1 = 52 000
Ред 20:
}}
 
'''Битката при Валми''' (на [[Френски език{{lang|fr|френски]] ''Bataille de Valmy''}}) се състои на [[20 септември]] [[1792]] г. край едноименното село в североизточна [[Франция|Североизточна Франция]]. Тя е част от [[Война на Първата коалиция|Войната на Първата коалиция]] по време на [[Революционни войни|Революционните войни]]. Силите на френските Северна и Централна армии (под командването съответно на [[Дюмурие]] и [[Франсоа Кристоф Келерман|Келерман]]) спират напредването на прусаците на [[Карл Вилхелм Фердинанд]] към [[Париж]].
 
== Предистория ==
След обявяването на война от Франция на [[Австрия]] (на [[20 април]] 1792 г.) и последвалите сблъсъци, в които французите не се отличават особено, антиреволюционните сили напредват в територията им. Обединените войски на нашествениците се състоят от австрийци (29 000), прусаци (42 000), [[хесен]]ци и френски емигранти (5 - – 6 000), под командването на [[херцог на Брауншвайг|Брауншвайгския херцог]]. Французите разполагат общо с 82 000 войници, включително [[Гарнизон|гарнизоните]]. Те се командват от генерали лоялни на крал [[Луи XVI]], които умишлено не оказват голяма съпротива. Мнозина други [[Офицер|офицери]] (около 50%) напускат армията. Общият хаос в страната през тази година кара съюзниците да вярват в лесна победа.
 
На 11 юли обаче Законодателното събрание издава декрет, с който обявява, че родината е в опасност. Призовава мъжете на Франция да се запишат в армията като доброволци и постига огромен ефект. [[Батальон|Батальоните]]ите, създадени по този начин, сами си избират офицери и са по-добре платени, а готовността им за борба е на високо ниво. Брауншвайгският херцог прави сериозна грешка, като отправя към парижани предупреждение да не посягат на краля, за да не разруши града им. Възмущението, което обхваща размирните революционери, осигурява още хора за формиращата се армия.
 
На 10 август разярена тълпа [[Въстание от 10 август 1792|нахлува в двореца Тюйлери]] и принуждава краля да търси закрила от събранието.<ref>Христо Глушков, ''История на страните в Европа и Северна Америка 1640- – 1870'', В. Търново 1993, с. 134</ref> В резултат от това въстание съдбата на [[Монархия|монархията]] е решена. Сега основна задача става спирането на чуждото нашествие.
 
[[Файл:Dumouriez 001.png|ляво|мини|165x165пкс|Шарл Франсоа Дюмурие]]
== Съотношение на силите ==
[[Файл:Charles Guillaume Ferdinand-duc de Brunswick ag1.jpg|ляво|мини|143x143пкс|Карл-Фридрих фон Брауншвайг]]
[[Файл:Valmy.png|мини|230x230пксляво|План на битката (френските позиции в червено, пруските в зелено)]]
Французите, начело с [[Франсоа Келерман]] и [[Шарл Франсоа Дюмурие]], наброяват 52 000 души и имат 40 [[Артилерийско оръдие|оръдия]]. Срещу тях застават 34 000 прусаци с 36 оръдия.<ref>David Chandler, ''[[iarchive:dictionaryofbatt00chan|Dictionary of battles: the world's key battles from 405 BC to today]]'', New York 1988, p. 129</ref> Предимството на френската армия се компенсира от факта, че тя се състои от новобранци, докато пруските войници са опитни ветерани, спечелили вече редица победи.
 
Французите, начело с [[Франсоа Келерман]] и [[Шарл Франсоа Дюмурие]], наброяватводи 52 000 души и имат 40два [[Артилерийско оръдиеБатальон|оръдиябатальона]]. Срещу тях застават 34 000 прусаци с 36 оръдия.<ref>David Chandler, ''[[iarchive:dictionaryofbatt00chan|Dictionary of battles: the world's key battles from 405 BC to today]]'', New York 1988, p. 129</ref> Предимството на френската армия се компенсира от факта, че тя се състои от новобранци, докато пруските войници са опитни ветерани, спечелили вече редица победи. Дюмурие води два батальона доброволци, които само от месец са с оръжие в ръка. Макар да оценява трезво критичната ситуация, той смело ги повежда напред и съединява се с един батальон от редовната войска (командван от Келерман) в околностите на [[Вердюн]].<ref>Adrian Gilbert, ''[https://www.britannica.com/event/Battle-of-Valmy Battle of Valmy]'', Encyclopedia Britannica</ref> Брауншвайг заема позиции при Валми. С него е самият [[Списък на владетелите на Прусия|пруски крал]] [[Фридрих Вилхелм II|Фридрих-Вилхелм ІІ]]. На 19 септември 1792 г. прусаците тръгват срещу дясното френско крило и предизвикват известно объркване и отстъпление. До същинско сражение обаче в този ден не се стига.
 
== Ход на сражението ==
[[Файл:Dumouriez 001.png|ляво|мини|165x165пкс160п|Шарл Франсоа Дюмурие]]
Французите, начело с [[Франсоа Келерман]] и [[Шарл Франсоа Дюмурие]], наброяват 52 000 души и имат 40 [[Артилерийско оръдие|оръдия]]. Срещу тях застават 34 000 прусаци с 36 оръдия.<ref>David Chandler, ''[[iarchive:dictionaryofbatt00chan|Dictionary of battles: the world's key battles from 405 BC to today]]'', New York 1988, p. 129</ref> Предимството на френската армия се компенсира от факта, че тя се състои от новобранци, докато пруските войници са опитни ветерани, спечелили вече редица победи. Дюмурие води два батальона доброволци, които само от месец са с оръжие в ръка. Макар да оценява трезво критичната ситуация, той смело ги повежда напред и съединява се с един батальон от редовната войска (командван от Келерман) в околностите на [[Вердюн]].<ref>Adrian Gilbert, ''[https://www.britannica.com/event/Battle-of-Valmy Battle of Valmy]'', Encyclopedia Britannica</ref> Брауншвайг заема позиции при Валми. С него е самият [[Списък на владетелите на Прусия|пруски крал]] [[Фридрих Вилхелм II|Фридрих-Вилхелм ІІ]]. На 19 септември 1792 г. прусаците тръгват срещу дясното френско крило и предизвикват известно объркване и отстъпление. До същинско сражение обаче в този ден не се стига.
На 19 септември 1792 г. прусаците тръгват срещу дясното френско крило и предизвикват известно объркване и отстъпление. До същинско сражение обаче в този ден не се стига.
[[Файл:Valmy.png|мини|230x230пкс|План на битката (френските позиции в червено, пруските в зелено)]]
[[Файл:Charles Guillaume Ferdinand-duc de Brunswick ag1.jpg|ляво|мини|143x143пкс160п|Карл-Фридрих фон Брауншвайг]]
Сутринта на 20 септември е мъглива, вали дъжд. Французите са в полукръгла позиция, с връх обърнат към противника. Когато пруското настъпление е подновено, те отстъпват около миля назад. Така главната им [[батарея]] остава в челото на фронта и около обяд открива огън. Прусаците отвръщат със същото. Започва известният в историята "дуел„дуел на артилерията при Валми"Валми“ или "канонадата„канонадата при Валми"Валми“. Брауншвайг насочва огъня си към позицията на Келерман в центъра, близо до [[Вятърна мелница|вятърната мелница]] на Валми. Неговата надежда така да предизвика паника сред неопитните си противници не се осъществява. Френските батальони "стоически„стоически остават в калта"калта“.<ref>Христо Глушков, ''Франция при Наполеон'', В. Търново 2012, с. 45 ISBN 978-954-427-975-2</ref> Час след това прусаците започват настъпление, но редиците им са опустошени от неочаквано точния френски обстрел. В този решителен миг се случва нещо, което едва не решава битката.
 
Случаен изстрел попада сред [[Фургон|фургоните]] с [[боеприпаси]] на френските сили. Огромна експлозия разтърсва околността,<ref>''[http://www.historyofwar.org/articles/battles_valmy.html Battle of Valmy, 20 September 1792]'', на сайта History of war</ref> над сто войници загиват на място. Останалите се втърват в паническо бягство, но Келерман успява да ги върне в строя. Дюмурие веднага изпраща хора и оръжие да запуши пробива. Учудващо, Брауншвайг не се възползва от паниката - – вероятно не оценява мащабите на кризата. Вместо това, използвайки за оправдание усилилия се дъжд, той изтегля силите си.
[[Файл:Monument Kellermann 03 09.jpg|мини|220x220пкс|Статуя на маршал Келерман край Валми]]
 
== Значение ==
[[Файл:Monument Kellermann 03 09.jpg|мини|220x220пксляво|Статуя на маршал Келерман край Валми]]
Жертвите са минимални - – около 300 французи и 184 прусаци. Това в никакъв случай не е решителна битка. Истината е обаче, че за първи път революционната армия удържа позиция против външните нашественици и символично спасява Франция и революцията. Още щом в [[Париж]] се чува за събитието, пропагандаторите на провителството веднага го обявяват за грандиозна победа. Едва ли е случайно също, че на следващия ден се взема решение за премахването на [[Монархия|монархията]],<ref>Петко Петков, ''Деветнадесетият век на Европа'', София 2012, с. 26 ISBN 978-954-07-3355-5</ref> а на 22 септември Франция е обявена за [[република]].
 
В перспективата на следващите години битката при Валми е повратна точка. От нея започват успехите на революционна Франция, които (въпреки, че има и спадове), скоро довеждат до големи военни и политически успехи. Страната завладява [[Австрийска Нидерландия]] и левия бряг на [[Рейн]], [[Савоя]] и [[Ница]] и изнася революцията в [[Нидерландия|Холандия]], [[Швейцария]] и [[Италия]]. Младият поет [[Йохан Волфганг фон Гьоте|Йохан Волфганг Гьоте]], който наблюдава сражението, е от първите, които си дават сметка какво се случва пред очите им. "На„На това място и в този ден започва нова епоха в световната история" -история“ – пише той.<ref>Глушков, ''История на страните''..., с. 135</ref>
 
== Бележки ==