Разлика между версии на „Кробизи“

м
Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“, -“([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\” +„\1“, - пък + )
м (Общи промени)
м (Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“, -“([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\” +„\1“, - пък + ))
'''Кробизите''' ({{lang|el|"Κρόβυζοι"}}) са тракийско<ref>Херодот, "Истории"„Истории“ [http://ancientrome.ru/antlitr/t.htm?a=1287899831 кн.IV, 49]</ref> племе от групата на [[гети]]те. Информация за тях се намира в съобщението на [[Филарх]] в десета книга на "Тракийска„Тракийска история"история“, който казва че "цар„цар на така наречените кробизи бил станал Исант, който по разкош надминавал всички свои съвременници"съвременници“.
 
Той бил богат и красив. Като се знае, че кробизите са сродни племена на гетите, а авторът живее през [[3 век пр.н.е.]] е ясно, че самият династ е съвременник на царя на гетите [[Дромихет]].
 
[[Страбон]] и [[Павзаний]] сочат кробизите като голям народ, който винаги е желан съюзник, защото може да изкара до 200 000 бойци, “благочестиви„благочестиви, смели и неукротими”неукротими“. Кробизите обитавали земите по крайбрежието на Черно море от Варна до Калиакра и Белоградец и във вътрешността до Троян където има разкрити погребения. Според интерпретацията на изворите от страна на [[Константин Иречек]], кробизите населяват земите по течението на реките [[Вит|Артаня]] и [[Осъм|Ноя]]<ref>[[Константин Иречек]], [[История на българите (Константин Иречек)|История на българите]], стр. 80</ref>.
Във Великотърновския музей има изложено погребение на вожд от района на село Големаните. Край Троянското село Белиш в местността Манастирски таласъм също има разкрито погребение без тяло като някои от вещите като кехлибара са с произход Балтика.
 
[[Херодот]] казва, че при раждане кробизите скърбят, а при смърт уреждат тържества. Мъртвият, който изгаряли или пък оставяли цял ако е благородник, го снабдявали с всички нужни и скъпи нему предмети, с които си служел приживе, като натрупвали големи могили пръст — тумули, за да възвеличават пред бъдните поколения неговия земен живот.<ref name=odesos>Одесос, Жеко Ив. Жеков 1932 г. [http://www.varna-bg.com/museums/archaeology/reference_library/oldvarna.htm]</ref>
Такива могили се срещат днес около Варна.