Култура на Япония: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал след точка в текст
м Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“)
 
Ред 1:
[[Файл:Adachi Museum of Art02st3200.jpg|мини|300px|[[Японска градина|Японски градини]], музеи Adachi]]
След няколко миграционни вълни от Азия и близките тихоокеански острови, последвани от сериозни културни заемки от [[Китай]] и [[Корея]], [[Япония]] навлиза в дълъг период на сравнителна изолираност от външния свят до пристигането на т.нар "Черни„Черни кораби"кораби“ (плавателни съдове, идващи от Запада) и [[Реставрация Мейджи|Реставрацията Мейджи]]. В резултат се развива култура, значително различна от тази на останалите азиатски страни.
Например, както изтъква [[Рут Бенедикт]] в класическото си изследване ''Хризантемата и Мечът'', Япония има по-скоро култура на срама (external reference standard), отколкото култура на вината (internal reference standard), която е по-позната на Запад. В Япония също така взаимоотношенията между хората сериозно се влияят от „задължение“ и „дълг“ по начин, който вече не работи в по-индивидуалистичния Запад. И най-накрая, общите схващания за морал и прилично държане са сравнително неразвити в Япония, където по-скоро конкретните задължения към семейството, училището и приятелите определят поведението.
 
Ред 10:
== Облекло ==
[[Файл:Japanese traditional dancer cropped.jpg|ляво|мини|Кимоното, Японска традиционна танцьорка]]
Кимоното (на японски: 着物 – "нещо„нещо за носене, за обличане"обличане“, от ки или киру – обличам и моно — нещо) е традиционната национална дреха на Япония. Първоначално думата кимоно е използвана за всички видове дрехи, но накрая започва да се използва само за дългата роба, която все още се носи днес от жени, мъже и деца при специални случаи. През пролетта японските дрехи са в светли цветове и с мотиви на пролетни цветя.
 
През есента се носят дрехи с тъмни цветове и мотиви. Дизайнът на дрехите може да включва черешови клонки или венчелистчета. През зимата, особено покрай празниците, японците носят мотиви като бамбук, борове, сливови цветчета, те се смятат за знаци за добър късмет и просперитет. Материята също варира според сезона.
Ред 43:
Японският се смята за родствен с близките Рюкюански езици, формиращи Японската езикова група. По-ранна теория сочи, че японският е [[изолиран език]] несвързан с никакви живи наречия, но тя е популярно заблуждение. Освен това, езиковата му класификация все още е предмет на дискусии и не е точно определена. Според най-разпространената теория, японската езикова група не е родствена с никакви други езици; други теории я свързват с мъртви езици от Корейския полуостров, Уралско-Алтайската езикова надгрупа (заедно с [[Корейски език|корейския]] и [[Уралски езици|уралските езици]] като [[финландски]], [[унгарски език|унгарски]], и [[самоедски]]), или с [[Австронезийски езици]] на Южния Тихи океан. Въпреки че не е смятан да има общ лингвистичен предшественик с [[Китайски език|китайския]], японският е привнесъл голяма част от лексиката си от него. Самата му писмена система се е развила под влиянието на корейски познавачи на китайския език. Този процес е започнал около V век.
 
Обичаят да преобразуват китайските символи в приспособени към езика довел до това, което японците наричат "уасей„уасей канджи"канджи“, и продължава и днес с модифицирането и приспособяването на чуждоезични думи (от английски или други европейски езици), което наричат "уасей„уасей ейго"ейго“.
 
[[Японска писмена система|Японската писмена система]] всъщност представлява четири различни писмени системи, които се използват заедно: [[канджи]], съставена от идеограми (вж. [[Китайска логограма|Йероглиф]]) заимствани от китайската писменост; двете фонетични [[кана]] азбуки: ''хирагана'' и ''катакана'', които са се развили от канджи; и [[Латинска азбука|Латинската азбука]], наречена ''ромаджи'', която се използва за записване думи в японския език.