Луций Корнелий Сула: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-(([0-9])|она|вама|рима|тима|мата|те|ляда|дата|дите|оните|рда|рдите|тина|тината|лко|овече|алко|овечето|лкото|тици|тиците|тки|тките) човека +\1 души) |
|||
Ред 77:
Сула получава тези новини докато е в лагера на ветераните си победители в Съюзническата война. Този лагер се намира в Южна Италия, като войниците се готвят за преминаване на морето към Гърция. Пратеникът, който идва да съобщи решението на народното събрание за смяната на командването е убит от войниците му. След това Сула взима шест от най-верните си легиони и потегля към Рим. Това е безпрецедентен случай, никой друг военачалник преди това не е пресичал [[Померий|помериума]] с армията си. Командирите му с изключение на [[Лукул]] отказват да го придружат.<ref>Апиан, ''Римска история'', книга XII: ''Mithridateios''; Апиан е записал фактите, без да посочва имена; Предположението, че този командир (квестор) е Лукул за пръв път е направено от E. Badian.</ref> Сула оправдава действията си с това, че сенатът е „кастриран“ и ''[[mos maiorum]]'' („обичай на предците“ основни неписани традиции и норми в Римската република) са нарушени, като е потъпкано правото на консула да командва войните през консулската му година. Въоръжените гладиатори на Сулпиций нямат шанс срещу обучените и добре организирани римски войници; и въпреки че Марий предлага свобода за всеки роб, който се бие срещу Сула<ref>Плутарх, ''Живота на Сула'', 9</ref> (Плутарх казва, че само трима роби се възползвали от тази оферта), той и неговите последователи са принудени да бягат от града.
Сула обявява Марий и поддръжниците му за врагове на държавата и държи гневни речи пред сената, посочвайки се като жертва, вероятно за да оправдае нахлуването си в града. Предприема решителни мерки, за да осигури властта си. Ограничава правата на народното събрание и на народните трибуни, разпорежданията на Сулпиций са отменени. Вкарва в Сената 300
Сулпиций е предаден и убит от един от робите си. Роб, който Сула впоследствие освобождава и екзекутира.<ref>Плутарх, ''Живота на Сула'', 10</ref> Марий обаче е на сигурно място в Африка. През 87 пр.н.е. той се завръща с помощта на [[Луций Корнелий Цина]] и възползвайки се от отсъствието на Сула, поема контрола над града. Той обявява реформите и законите на Сула за недействителни. През 86 пр.н.е. заедно с Цина са избрани за консули. Марий умира две седмици след това и за Цина остава цялата власт над Рим.
Ред 98:
{{основна| Битка при Херонея (86 пр.н.е.)}}
[[Файл:Cheronea 86aC.png|230px|мини|Карта на движението на войските при ''Херонея'']]
Сула не губи време, а веднага започва да преследва понтийската армия, като взема позиция на хълм в подножието на планината [[Парнас]] с изглед към равнината Елатея (Elatea). Понтийската армия наброява около 120 000
Хода на битката е доминиран от терена около Херонея (скалист и хълмист район, неподходящ за армията на Архелай, но благоприятен за римляните). Първоначално понтийския военачалник изпраща колесници срещу римляните, но на този терен те не са ефективни и са унищожени лесно от римските сили. Следва период на битка между двете пехоти в центъра, докато изхода от двубоя се решава от фланговете. Архелай изпраща дясното си крило срещу римското ляво; Сула виждайки опасността реагира като събира кавалерията си и преминава от десния към левия фланг. Това стабилизира ситуацията. Архелай след това потегля на юг да нападне отслабения десен римски фланг. Сула се връща на юг с кавалерията си, като достига най-южната част на битката преди Архелай и започва пълномащабна атака, докато понтийските линии се придвижват все още дезорганизирани. Легионите подкрепяни от кавалерията се втурват напред и разбиват понтийските сили. Клането е ужасяващо, Според Апиан и Плутарх, само 10 000
=== Битка при Орхомен ===
Ред 142:
Няколко битки се провеждат между Карбон и Сула, но консулът постепенно разбира, че се бие за загубена кауза. Пристигат новини за загуба на [[Гай Норбан|Норбан]] в [[Цизалпийска Галия]] от силите на Пий. Карбон приклещен между три вражески армии и без надежда някой да му се притече на помощ, решава да избяга в Африка. Това обаче все още не е краят на съпротивата, останали сили на Марий Младши на няколко пъти опитват да пробият обсадата на Пренесте и да помогнат на младия консул. Самнитски сили под командването на [[Понтий Телезин]] се включват към тези усилия, но и комбинираните армии не успяват да разкъсат силите на Сула. Вместо да продължава с опитите за освобождаването на Марий, Телезин се насочва на север към Рим.
На 1 ноември 82 пр.н.е. двете сили се срещат в битката при Колинската врата пред Рим. Последната битка е отчаяна, като и двете страни вярват, че тяхната победа ще спаси Рим. Положението на левия фланг на Сула е много тежко. Войниците командвани от Крас на десния фланг обаче разбиват левия фланг на противниците. Боевете продължават през цялата нощ, вероятно около 50 000
== Диктатура и реформи ==
| |||