Мадам Дьо Помпадур: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking |
м Bot: Automated text replacement (-\b(Н|н)а път(?=(?: (?:(?:с(?:[аи]|ъм|[мт]е)|е)(?: бил[аио]?)?|бях(?:а|ме|те)?|бе(?:ше)?|бил[аио]?))? да ) +\1апът) |
||
Ред 37:
=== Роля в политиката ===
Мадам Дьо Помпадур никога не е имала такова огромно политическо влияние в двора, каквото ѝ приписват слуховете.<ref>Така смятат и сериозни историци като Arthur Hassall, ''The Balance of Power 1715 – 1789'', New York 1907, p. 221</ref> Все пак тя препоръчва маршал дьо Бел-Ил и херцог дьо Шоазьол на краля. Маркизата обаче има значителна задкулисна власт и възможност да управлява съдбата на придворните. Това става очевидно през 1754 г., когато [[Мари-Луиз О'Мърфи]] е
Ролята на маркиза Дьо Помпадур изпъква през 1755 г., когато е помолена от австрийския дипломат граф Кауниц да се намеси в преговорите, довеждащи до подписването на Версайския договор от 1756 г., който намалява френско-австрийския антагонизъм.<ref>Saint-Amand, ''Court of Louis XV'', p. 204</ref> Договорът довежда до тъй наречената [[Седемгодишна война]], в резултат на която Франция губи Нова Франция в [[Канада]]. Според слуховете, след катастрофалната загуба на некадърното ѝ протеже маршал Дьо Субиз (в битката при Росбах, която той губи от прусаците) мадам Дьо Помпадур утешава краля с прочутото: '''Au reste, après nous le déluge''' (''[[След нас и потоп!|След нас, ако ще и потоп!]]'').
|