Македонска българска дружина: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
м Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“)
Ред 26:
Македонската българска дружина е основана към [[Българско читалище (Цариград)|Българското читалище]] в Цариград от група български общественици. В ръководството ѝ влизат [[Георги Груев]], [[Йосиф I (екзарх)|Лазар Йовчев]], [[Никола Бракалов]], [[Станчо Брадински]] и [[Лука Моравенов]] и други. Сред дейците на дружината са и [[Стефан Бобчев]], който е председател в 1873 година и [[Иван Говедаров (издател)|Иван Говедаров]]. Дружината си поставя за задача да утвърждава [[българщина]]та срещу ширещия се в Македония [[гърцизъм]] и да помага за разпространението на българската просвета. Възниква като опит за противовес на гръцката Македонска дружина. С апел към българските читалища и видни български общественици дружината събира средства за изпращане на учители и книги и издръжка на училища и бедни ученици в Македония.
 
Дружината подпомага материално бедни ученици, открива и издържа български училища в [[Солун]] и [[Солунско]], [[Сяр]] и [[Серско]], [[Петрич]], [[Костур (град)|Костур]], [[Воден]], [[Тиквеш]], [[Куманово]], [[Враня]] и други. Набавя се българска учебна книжнина. От изложение пред общото събрание от 1 април 1873 година е видно, че само за 1872 година дружината изпраща за училищата в Солун, Сяр, Костур и околните им села 2016 книги, от тях 659 буквара, 1347 други книги, 3 карти и 7 църковни книги.<ref>Великов, Стефан. Македонската българска дружина. - В: "Възрожденски„Възрожденски книжари"книжари“, София, 1980, стр.316.</ref> Дружината издържа учителите [[Стефан Салгънджиев]], [[Георги Динков]], [[Коста Сарафов]], [[Неделя Петкова]] и други.
 
Македонската българска дружина среща в своята дейност освен гръцката, и сръбската пропаганда. Настоятелството на дружината заедно с [[Българско благодетелно братство Просвещение|Българското благодетелно братство „Просвещение“]] в Цариград изпраща отворено писмо до сръбския министър-председател и външен министър [[Йован Маринович]], в което остро се противопоставят на сръбската пропаганда.<ref>Великов, Стефан. Македонската българска дружина. – В: "Възрожденски„Възрожденски книжари"книжари“, София, 1980, стр.318.</ref>
 
През лятото на 1874 година след дипломатически натиск и притеснения от властите дружината е закрита. На нейно място е основано [[Настоятелство на бедните училища]].<ref>Енциклопедия България, том 4, Издателство на БАН, София, 1984, стр. 30 – 31.</ref><ref>{{ЕПК|1|122}}</ref>