Мария-Антоанета: Разлика между версии

На [[21 септември]] [[1792]] г. монархията официално е отменена и е обявена [[Първа френска република|Първата френска република]]. Започва и подготовка за съдебен процес срещу краля, наричан вече просто „Луи Капет“. Обвинен в измяна към републиката, [[Луи XVI]] е отделен от семейството си и през декември [[1792]] г. е изправен пред [[Конвент]]а, който се самопровъзгласява за съдебен трибунал. Признат за виновен, кралят е осъден на смърт чрез гилотиниране и е екзекутиран на [[21 януари]] [[1793]] г. Кралицата, която вече е „вдовицата Капет“ след екзекуцията на съпруга ѝ, изпада в дълбок траур и отказва да се храни. Единствен смисъл на живота ѝ оттук нататък стават грижите за живота на децата ѝ. Това, което Мария-Антоанета не знае, е обявяването на сина ѝ за крал на Франция под името [[Луи XVII]] от емигриралите роднини на кралското семейство, а [[Шарл X|граф дьо Прованс]] се обявява за негов [[регент]]. Освен това здравето на Мария-Антоанета започва бързо да се влошава. Въпреки лошото здравословно състояние на Австрийката, въпросът за по-нататъшната ѝ съдба заема централно място в заседанията на Конвента след смъртта на Луи XVI. Мнозина настояват за нейната смърт, докато други предлагат тя да бъде предадена на австрийците срещу пленени френски войници или да бъде разменена срещу огромен откуп от [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]]. Томас Пайн пък агитира за заточение в [[Америка]]. През април [[1793]] г. е сформиран [[Комитет за обществено спасение]] и хора като [[Жак-Рене Ебер|Жак Ебер]] започват да настояват за съдебен процес и срещу Мария-Антоанета. След като към края на май [[1793]] [[жирондинци]]те са отстранени от властта, започват да се чуват призиви за „превъзпитание“ на дофина в духа на идеите на революцията. На [[3 юли]] 1793 г. дофинът е отделен от Мария-Антоанета и е поверен на грижите на един обущар. Това е поредният удар върху бившата кралица, която е силно привързана към сина си, но сега може да го вижда само през прозореца на килията си, докато той се разхожда в двора на затвора.