Разлика между версии на „Слепченски апостол“

преработих текста и добавих нови сведения за ръкописи
(преработих текста и добавих нови сведения за ръкописи)
}}
 
'''Слепченският апостол''' e [[среднобългарски език|среднобългарски]] книжовен паметник от XII век.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/no/no_1.htm Овчаров, Николай. Проучвания върху средновековието и по-новата история на Вардарска Македония. Ново след Йордан Иванов, Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, София, 1994, стр. 19.]</ref> ИмаТой съдържа общо 154 пергаментни листа. Ръкописъти представлява пълен[[палимпсест]], изборенизписан апостолвърху по-стар, написанизличен гръцки текст (жития на [[кирилица]]светиите) от втората половина на Х в. ВГорният 1845му, годинаславянски текст е откритпълен отизборен [[Викторапостол, Григорович]]написан вс [[Слепченски манастир|Слепченския манастиркирилица]]. В него е включен месецослов, вкъдето койтомесеците за месецитеса сеназовани използватс техните стари славянски имена. АпостолътИздаден е издаден от руския учен [[Григорий Илински|Г. А. Илински]] – Слепченский Апостол, труд Г. А. Ильинского, Москва, 1919.<ref>Мирчев, Кирил. Историческа граматика на българския език, Наука и изкуство, София, 1978, стр. 16.</ref>
 
ЧастСлепченският поапостол часте ръкописътоткрит сеот изнася[[Виктор вГригорович]] различнипрез страни1844 иг. сев съхранява[[Слепченски наманастир|Слепченския няколкоманастир]]. местаПрез 1862 г. [[ПловдивСтефан Веркович]] изнася ръкописа в Русия.<ref>Куев, [[Москва]]Куйо. Съдбата на старобългарската ръкописна книга през вековете, Наука и изкуство, 1986, стр. 118.</ref> Основната му част се намира сега в [[Санкт Петербург]] (Руска национална библиотека, F.п.I 101 и 101а),<ref>Христова, Б. и др., Славянски ръкописи от български произход в Руската национална библиотека, Санкт-Петербург. С., 2009, № 6.</ref>, а други, по-малки откъслеци се пазят в [[КиевПловдив]] и(Народна другаде.<ref>Куев,библиотека Куйо.„Иван СъдбатаВазов“, на№25), старобългарскатав ръкописна[[Москва]] книга(Руска прездържавна вековетебиблитека, Наукаф.87 №14) и изкуство,в 1986[[Киев]] (Национала научна библиотека на Украйна „Владимир Вернадски“, стрДА/П. 11825).</ref>
 
== Библиография ==
* Ильинский, Г.Л. [https://ksana-k.ru/?p=1348 Слепченский апостол XII в.] Москва, 1912
* Пенев, Пеньо. Към историята на старобългарския апостолски превод. Слепченски апостол – текстологическа и лингвистична характеристика на превода, Пловдив, 1983