Слепченски апостол: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 23:
'''Слепченският апостол''' e [[среднобългарски език|среднобългарски]] книжовен паметник от XII век.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/no/no_1.htm Овчаров, Николай. Проучвания върху средновековието и по-новата история на Вардарска Македония. Ново след Йордан Иванов, Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, София, 1994, стр. 19.]</ref> Той съдържа общо 154 пергаментни листа и представлява [[палимпсест]], изписан върху по-стар, изличен гръцки текст (жития на светиите) от втората половина на Х в. Горният му, славянски текст е пълен изборен апостол, написан с [[кирилица]]. В него е включен месецослов, където месеците са назовани с техните стари славянски имена. Издаден е от руския учен [[Григорий Илински|Г. А. Илински]].<ref>Мирчев, Кирил. Историческа граматика на българския език, Наука и изкуство, София, 1978, стр. 16.</ref>
 
Слепченският апостолАпостолът е открит от [[Виктор Григорович]] през 1844 г. в [[Слепченски манастир|Слепченския манастир]]. През 1862 г. [[Стефан Веркович]] изнасяго ръкописаизнася в Русия.<ref>Куев, Куйо. Съдбата на старобългарската ръкописна книга през вековете, Наука и изкуство, 1986, стр. 118.</ref> Основната му част се намира сега в [[Санкт Петербург]] (Руска национална библиотека, F.п.I 101 и 101а),<ref>Христова, Б. и др., Славянски ръкописи от български произход в Руската национална библиотека, Санкт-Петербург. С., 2009, № 6.</ref>, а други, по-малки откъслеци се пазят в [[Пловдив]] (Народна библиотека „Иван Вазов“, №25), в [[Москва]] (Руска държавна библитека, ф.87 №14) и в [[Киев]] (Национала научна библиотека на Украйна „Владимир Вернадски“, ДА/П.25).
 
== Библиография ==