Меандър: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“); козметични промени |
|||
Ред 2:
[[Файл:Meander-en.svg|мини|295x295пкс|Светлосинята линия показва първоначалното русло на реката, докато с тъмносиньо са изобразени меандрите.]]
[[Файл:City of Carauari, the Juruá River and its tributaries, taken from the International Space Station.jpg|мини|237x237пкс|Меандри на река Журуа в [[Бразилия]], заснети от сателит]]
'''Меандърът''' е плавна извивка на [[река]] във форма на [[подкова]], образувала се под действието на съвкупност от фактори. Обикновено, но не винаги, меандрите представляват поредица. Подобно извиване на реката се нарича
== Произход на названието ==
'''Меандър''' (''Meander'') е латинското название на река в западна [[Мала Азия]] (дн. [[Турция]]). Оригиналното име на реката е [[Гръцки език|гръцко]] - Меандрос (Μαίανδρος), а днес се нарича [[Бююк Мендерес|Голям Мендерес]].<ref>''[https://www.obekti.bg/zemya/15-zhivopisni-rechni-meandri 15 живописни речни меандри]'', на сайта обекти.бг</ref> В долното си течение реката създава типични меандри и тъй като е била единственият познат на [[Древна Гърция|древните гърци]] такъв пример, името ѝ става нарицателно за тези форми.
Съществува вид украса, наречена по същия начин, характерна за [[Античност
== Образуване и описание ==
Ред 16:
Появята на меандри зависи от силата и обема на течението. Ако те са в определено съотношение, реката започва да подмива (да руши) и разширява външната страна на малките речни завои. Този процес се нарича странична [[ерозия]]. Същевременно във вътрешните завои отлага и натрупва отнесения материал - най-често [[пясък]], но също и дребни обли камъчета. Така малките завои стават все по-големи. Външният край е стръмен, а вътрешният е полегат<ref>{{фгле|175}}</ref> и се нарича лъкà.
Меандрите следват [[Геометрия|геометрична]] логика. Колкото по-големи стават завоите отляво, толкова големи са и отдясно. Идеалната мислена линия, в която тече реката, разделя руслото ѝ на две равни части и ако се извадят десните от левите [[Амплитуда|амплитуди]], се получава нула. За цял меандър се считат два завоя от едно пресичане на тази мислена линия до по-следващото. Разстоянието между тези две пресечни точки се нарича дължина на меандъра, а разстоянието от мислената ос до външния край на извивката - ширина на меандъра. Все пак меандрите не са идеални криви ([[Синус (математика)|синусоиди]]) - те имат по-закръглена форма, при която външните части на два съседни меандъра могат да се сближат дотолкова, че да се слеят.<ref>{{курчатов|180}}</ref>
=== Долинни меандри ===
В този случай реката е изградила меандри в [[Равнина (география)|равнина]], след което е започнало [[Тектоника на плочите|тектонско]] издигане на районите, където тече. Въпреки това, издълбавайки [[Антецедентна долина|антецедентни долини]], тя запазва руслото си, вкопавайки се дълбоко в терена. Такъв е примерът с река [[Рейн]], чиито меандри преди 25 млн. г. все още са се намирали в равнина. Оттогава започва издигането на [[Шисти|шистови]] масиви, но по-бавно от ерозията, причинена от реката.<ref>Петер Гьобел, Урсула Пфениг, ''Шедьоври на планетата Земя'', Рийдърс Дайджест 2003, ISBN 9879549935, с. 59</ref> Днес Рейн тече по старото си легло, което красиво се вие в [[Планина|планините]].
Възможно е единични меандри да се появят и по по-прости причини. Ако река в планински район стигне до препятствие, което не може да преодолее, тя го заобикаля под формата на меандър. Такъв е произходът на меандрите на река [[Арда]].<ref>''[https://pochivka.bg/meandrite-na-r-arda-e2719 Информация за меандрите на р.Арда]'', на сайта почивка.бг</ref> Този вид меандри не следват геометрична логика.
[[Файл:Meander Oxbow development.svg|мини|230x230пкс|Задълбочаване на меандър и образуване на старица]]
== Движение и пробиви на меандрите ==
Равнинните меандри често менят ширината и дължината си, прекъсват се и създаването им започва отначало. Като цяло се отчита
== Известни меандри ==
Река [[Увац]], [[Сърбия]] - [[
Каньонът Глен в [[Съединени американски щати|САЩ]];
Ред 39:
=== В България ===
В [[България]] най-известни са меандрите на реките [[Арда]] и [[Янтра]]. Меандрите на Арда се считат за много красиви, особено там, където са станали част от язовирите [[Кърджали (язовир)|Кърджали]] и [[Ивайловград (язовир)|Ивайловград]]. Янтра е създала уникални долинни меандри в [[Търновски пролом|Търновския пролом]], около хълмовете [[Царевец]] и [[Трапезица]]. След навлизането си в [[Дунавска равнина|Дунавската равнина]] тя продължава да меандрира,<ref>''[http://rekite.bg-schools.com/inforiv.php?id=8 Янтра]'', на сайта реките</ref> като някои от тези завои (например при селата [[Върбица (област Велико Търново)|Върбица]] и [[Драганово (област Велико Търново)|Драганово]]) са с впечатляващи размери.
== Галерия ==
|