Медиолански едикт: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м излишен празен ред
м Bot: Automated text replacement (- пък + )
Ред 2:
 
== Предистория ==
След абдикацията на [[Диоклециан]] и [[Максимиан]] през [[305]] г. настъпват междуособици. Диоклециан провъзгласява за нов август [[Галерий]], а Максимиан – [[Констанций Хлор]]. [[Галерий]] назначава за цезар на източните провинции племенника си [[Максимин Дая]], а за цезар на Италия и африканските провинции военачалника [[Флавий Валерий Север]]. През [[306]] г. [[Констанций Хлор]] умира по време на поход и войската му провъзгласява за цезар на западните провинции неговия син [[Константин I|Флавий Константин]]. След това Максимин Дая се обявява за август на източните провинции. Север бил обявен за август на мястото на починалия Констанций Хлор, а пък Галерий обявява за август [[Валерий Лициний]]. Така през 309 г. Римската империя има няколко августи и нито един цезар.
 
През [[311]] г. в [[София#История|Сердика]] император Галерий издава [[Сердикийски едикт|Сердикийския едикт за толерантност]] за прекратяване на гоненията срещу християните и за ''допускане изповядването на християнство в империята''. Това е исторически повратен момент за световната история. Няколко дни след това императорът умира, като негов приемник става Лициний, а съюзник в борбата за правата на християнската религия става другият август Константин. На срещуположните възгледи са [[Максимин Дая]] и [[Максенций]]. След като Максенций бил убит, а Максимин Дая разбит в битка между Хераклея и Адрианопол, двамата победители – Лициний и Константин се срещат в Медиолан.