Модест Мусоргски: Разлика между версии

Въпреки че често е обвиняван в небрежност, музикална неграмотност и бездарност, бъдещето показва, че приносът на Мурогски е наистина значим за руската класическа музика. Музикалният език на композитора, който всъщност продължава традициите, очертани от М. И. [[Михаил Глинка|Глинка]] и А. С. [[Даргомижки]], е толкова радикално нов, че много от неговите находки се възприемат и развиват едва през XX век. Това са многопластовата „полифоническа“ [[драматургия]] от неговите опери, неговото свободно изразяване в различни форми, далечни от нормите на западноевропейската [[класика]] (в това число от характерната сонатност), а също така неговата [[мелодика]] – естествена, „сътворена от говора“, произлизаща от интонациите на руската реч и песни; мелодика, която придобива съответстваща и чувствена форма за всеки индивидуален [[персонаж]]. Също толкова индивидуален е и хармоничният език на Мусоргски, където елементите на класическата [[функционалност]] се съчетават с принципите на народно-песенните ладови характеристики, с импресионистичните практики и с последователността в звучението на експресионистичната планировка.

 

 

Творческите открития и новаторството на Мусоргски в областта на музикалната декламация и хармонията привличат вниманието на [[Клод Дебюси]], [[Морис Равел]] и други композитори. Влияние оказва върху почти всички значителни композитори на XX век, в това число С. С. [[Прокофиев]], И. Ф. [[Стравински]], Д. Д. [[Шостакович]], Л. [[Яначек]], О. [[Оливие Месиен|Месиен]].