Ваймарска конституция: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 17:
[[Герхард Аншютц]] (1867–1948), известен учител по конституционно право в Германия, е виден коментатор на Ваймарската конституция.
== Клаузи и организация ==
Веймарската конституция е разделена на две основни части (''Hauptteile''). Двете части са разделени съответно на седем и пет секции. Общо в Конституцията има над 180 члена.
Някои от по-забележителните разпоредби са описани по-долу, включително онези разпоредби, които се оказват значими при разпадането на [[Ваймарска република|Ваймарската република]] и възхода на [[Нацистка Германия]].
Преамбюлът на конституцията гласи:
<blockquote>''Das Deutsche Volk einig in seinen Stämmen und von dem Willen beseelt, sein Reich in Freiheit und Gerechtigkeit zu erneuen und zu festigen, dem inneren und dem äußeren Frieden zu dienen und den gesellschaftlichen Fortschritt zu fördern, hat sich diese Verfassung gegeben.''</blockquote>
На български може да се преведе като:
<blockquote>''Германският народ, обединен в неговите племена и вдъхновен с волята да обнови и укрепи своето кралство (Райх) в свобода и справедливост, да служи на вътрешния и външния мир и да насърчава социалния прогрес, прие тази конституция.''</blockquote>
=== Главна част I: Състав на Райха и неговата отговорност ===
Първата част (''Erster Hauptteil'') от конституцията уточнява организацията на различните компоненти на правителството на Райха.
==== Секция 1: Райхът и неговите държави ====
Секция 1 се състои от членове 1 до 19 и установява Германския райх като република, чиято власт произлиза от народа. („Силата на държавата произтича от хората.“). Райхът е определен като регион, обхванат от германски държави (''Länder'') и други региони могат да се присъединят към Райха въз основа на народното самоопределяне и законодателството на Райха.
Секция 1 също така установява, че общопризнатите принципи на маждународното право са задължителни за Германия и предоставят на правителството на Райха изключителна юрисдикция на:
* външни отношения, колониални дела, гражданство
* свобода на движението
* имиграция, емиграция и екстрадиция
* отбрана
* митници и търговия
* валута и монети
* пощенски, телеграфни и телефонни услуги
С изключение на субектите, за които правителството на Райха има изключителна юрисдикция, държавите могат да управляват съответните си територии, както сметнат за добре. Законът на Райха обаче замества или обезсилва държавното право в случай на конфликт. Разрешаването на конфликтите между провинцията и правителството на Райха е компетентност на Върховния съд.
Държавните органи са длъжни да наложат закона на Райха и трябва да имат конституция на принципите на свободните държави. Всеки държавен парламент (''Landtag'') трябва да бъде избран с равно и тайно гласуване според представителните избори. Всяко държавно правителство може да служи само докато има доверието на съответния държавен парламент.
== Източници ==
| |||