Мускул: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
GadzhevaMaya (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
м Bot: Automated text replacement (- пък + ); козметични промени
Ред 30:
** бавни влакна.
 
Двата вида влакна съдържат изоензими, които се различават по начина, по който разцепват АТФ. Това пък определя скоростта за максимално скъсяване на мускулните влакна. Влакна, съдържащи миозин с висока АТФ-активност биват бързи, а тези с миозин с по-ниска АТФ-активност са бавни. Бързите мускулни влакна се съкращават бързо, но за сметка на това се уморяват бързо.
* По главния път използван за образуване на АТФ:
** Оксидативни влакна. Съдържат множество [[митохондрии]] и в резултат на това имат висок капацитет на окислително фосфорилиране. Заобиколени са от множество [[кръвоносни съдове]] и съдържат големи количества от [[протеин]]а [[миоглобин]]. Последният придава тъмночервен цвят на мускулите и осигурява малки кислородни запаси във влакното.
Ред 160:
Силата на мускула се определя не от обема му, а от броя клетки при напречно сечение на влакното. По вид мускулите се групират на двуглави, триглави и многоглави мускули. С главата на мускула, с която мускулът се прикрепя посредством сухожилия към костта, а тялото към останалата част. Броят и видът на мускулите определят подвижността на тъканите и костите. За да притежава човек добра мускулна сила, е необходимо да приема количество храна, което да компенсира енергийния разход при съкращаването и отпускането на мускулите, както и минералния състав, за да може да се поддържат клетките. Мускулните клетки изграждат една от главните тъкани в човешкото тяло – мускулната.
 
Според доц. д-р Стоян Гаджев единна класификация на скелетните мускули няма и всеки мускул може да бъде класифициран към следните групи<ref>{{Цитат книга|last=Гаджев|first=Стоян|title=Анатомия на домашните животни, Том I, 2-ро изд|year=2016|month=|publisher=|location=Стара Загора|isbn=978-954-487-140-6|pages=232-233}}</ref>:
 
А. По положение: 1. Повърхностен 2. Дълбок 3. Външен 4. Вътрешен 5. Латерален 6. Медиален
 
Б. По форма: 1. Вретеновиден мускул 2. Лентовиден мускул 3. Плосък мускул 4. Триъгълен мускул 5. Квадратен мускул 6. Пръстеновиден мускул 7. Зъбчат мускул 8. Трапецовиден мускул 9. Ромбовиден мускул
 
В. По големина: 1. Голям 2. Малък 3. Дълъг 4. Къс
 
Г. По отношение на ставите: 1. Едноставен мускул 2. Двуставен мускул 3. Многоставен мускул
 
Д. Други мускулни форми: 1. Двукоремен мускул 2. Многокоремен мускул, m. digastricus 3. Името на мускула произлиза от неговото начало и край (m. brachiocephalicus) 4. Мускулът започва от една кост, след това се разделя и отделните части завършват с отделни сухожилия на няколко места (пръстовите свивачи и изпъвачи).
 
Е. Според функцията, която мускулът изпълнява: 1. Свивач 2. Изпъвач 3. Отвеждач 4. Привеждач 5. Завъртач 5.1. Пронатор 5.2. Супинатор 6. Разширител 7. Изопвач (обтегач) 8. Спускач (теглещ надолу) 9. Повдигач 10. Ретрактор 11. Протрактор 12. Стеснител 13. Орбикуларен 14. Ставен
 
Ж. Мускул, при който влакната се свързват под ъгъл със сухожилието може да бъде: 1. Едноперест мускул 2. Двуперест мускул 3. Многоперест мускул
 
3. Мускулът може да бъде прост (ясно обособени три части глава, корем и опашка) или сложен, който може да бъде двуглав, триглав и четириглав.
 
При [[птиците]] се различават следните групи скелетни мускули: подкожни мускули, мускули на главата, подезичнохрилния апарат, трахеята, ларинкса, сиринкса, шията, трупа, опашката, крилото и тазовия крайник.
 
<br />