Юнско въстание: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-(([0-9])|она|вама|рима|тима|мата|те|ляда|дата|дите|оните|рда|рдите|тина|тината|лко|овече|алко|овечето|лкото|тици|тиците|тки|тките) човека +\1 души)
Редакция без резюме
Ред 1:
'''Юнското въстание''' е стихийно селско въстание в България в отговор на военния [[Деветоюнски преврат|Деветоюнския преврат]] от [[1923]] г. Това определение е дадено от [[Българска марксическа историография|българската марксическа историография]]. Съвременната историческа наука оценява юнските събития от 1923 г. като бунтове поради случайния стихиен и неорганизиран характер на въоръженото противопоставяне и мащаба на водените въоръжени действия <ref>Голяма енциклопедия България, Главен редактор акад. Васил Гюзелев, Българска академия на науките, Научно информационен център „Българска енциклопедия“, Книгоиздателска къща Труд, София, 2012, с. 4902 ISBN 978-954-8104-34-0 (т. 12)</ref>.
[[Файл:Memorial-plate-of-June-uprising.jpg|мини|200п|Мемориална плоча отв с. [[Очуша]]]]
 
Съвременни историци оценяват ответните на преврата събития не като въстание, а като бунтове поради стихийния неорганизиран характер на противопоставянето и мащаба на водените въоръжени действия<ref>„Голяма енциклопедия България“, главен редактор акад. Васил Гюзелев, Българска академия на науките, Научно информационен център „Българска енциклопедия“, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2012, ISBN 978-954-8104-34-0 (т. 12), с. 4902</ref>.
== Политическата обстановка ==
С преврата от 9 юни правителството на Българския земеделски народен съюз е свалено.
[[БЗНС]] е неспособен да организира съпротива срещу преврата, тъй като претърпява тежко поражение в София – разквартируваната в столицата [[Оранжева гвардия]] е разоръжена и пленена. Освен това, по време на преврата [[Александър Стамболийски]] е във вилата си в родното си село [[Славовица (Област Пазарджик)|Славовица]]. ЦК на [[БКП]] от своя страна заема позиция на неутралитет, като заявява, че става въпрос за борба за власт между градската и селската буржоазия.
 
== Обстановка ==
== Начало на въстанието ==
С преврата от 9 юни е свалено правителството на [[Българския земеделски народен съюз]] еначело сваленос премиера и лидер на БЗНС [[Александър Стамболийски]], жестоко убит в края на въстанието.
Въпреки липсата на организация и единно ръководство, множество хора в страната се вдигат на въоръжен бунт. Най-масово е въстанието в [[Плевен]]ско. На 9 и 10 юни, под ръководството на земеделските водачи Георги Кочев и Цоньо Матов се вдигат почти всички села от Плевенска околия. На 11 юни лидерът на местната организация на БКП [[Асен Халачев]], въпреки позицията на неутралитет на ЦК, слага началото на въстанието в Плевен. Въстаниците завземат почти целия град, в ръцете на властта остават само казармата, околийското и окръжното управление. Същия ден от члена на ЦК [[Тодор Луканов]] (дядото на Андрей Луканов) идва нареждане да се прекратят въоръжените действия. До края на деня силни правителствени войскови части сломяват съпротивата на въстанието в селата около Плевен.
 
Управляващият [[БЗНС]] ене неспособенсъумява да организира съпротива срещу преврата, тъйособено след като претърпява тежко поражение в София – разквартируваната в столицата негова земеделска въоръжена [[Оранжева гвардия]] е разоръжена и пленена. Освен това, поПо време на преврата [[Александър Стамболийски]] е във вилата си в родното си село [[Славовица (Област Пазарджик)|Славовица]]. ЦК на [[БКП]] от своя страна заема позиция на неутралитет, като заявява, че става въпрос за борба за власт между градската и селската буржоазия.
Хиляди селяни въстават в [[Луковит]]ска и [[Никопол]]ска околия. [[Ловеч]] е обсаден от 2000 въстаници, които оказват ожесточена съпротива на правителствените войски в продължение на четири дни.
 
== НачалоХод на въстанието ==
Въстанали селяни от Шуменско и Търговищко, броят на които според някои оценки достига до 15 000<ref>{{cite book | last = Димитров | first = Илчо| authorlink = Илчо Димитров | coauthors = и др. | title = Кратка история на българския народ | year = 1983 | publisher = | location = София}}, стр. 340</ref> <ref>''„Юнско антифашистко въстание“'' в {{cite book | title = Кратка българска енциклопедия, том 5 | year = 1968 | publisher = | location = София}}, стр. 537</ref>, обсаждат [[Шумен]]. Определена част от тях са етнически турци. След намесата на правителствените войски, въстаниците са бързо разгромени.
Въпреки липсата на организация и единно ръководство, множество хора в страната се вдигат на въоръжен бунт. Най-масово е въстанието в [[Плевен]]ско. На 9 и 10 юни, под ръководството на земеделските водачи Георги Кочев и Цоньо Матов, се вдигат почти всички села от Плевенска околия. На 11 юни лидерът на местната организация на БКП [[Асен Халачев]], въпреки позицията на неутралитет на ЦК, слага началото на въстанието в Плевен. Въстаниците завземат почти целия град, в ръцете на властта остават само казармата, околийското и окръжното управление. Същия ден от члена на ЦК [[Тодор Луканов]] (дядото на Андрей Луканов) идва нареждане да се прекратят въоръжените действия. До края на деня силни правителствени войскови части сломяват съпротивата на въстанието в селата около Плевен.
 
Хиляди селяни въстават в [[Луковит]]ска и [[Никопол]]ска околия. [[Ловеч]] е обсаден от 2000 въстаници, които оказват ожесточена съпротива на правителствените войски в продължение на четири4 дни.
С ограничен обхват избухва въстанието в Търновско, Пловдивско, Софийско, Старозагорско, Хасковско, Бургаско, Кюстендилско.
 
Въстанали селяни от Шуменско и Търговищко, броят на които според някои оценки достига до 15 000<ref>{{cite book | last = Димитров | first = Илчо| authorlink = Илчо Димитров | coauthors = и др. | title = Кратка„Кратка история на българския народнарод“ | year = 1983 | publisher = | location = София}}, стр. 340</ref> <ref>''„Юнско антифашистко въстание“'' в {{cite book | title = Кратка„Кратка българска енциклопедияенциклопедия“, том 5 | year = 1968 | publisher = | location = София}}, стр. 537</ref>, обсаждат [[Шумен]]. Определена част от тях са етнически турци. След намесата на правителствените войски, въстаниците са бързо разгромени.
Под ръководството на Ал. Стамболийски въстават жители на пазарджишките села, които на 10 юни се насочват към Пазарджик. Това са стотици селяни от околните села, които не са подкрепени от членовете на БКП. Достигайки пред града, заповед за нападение не е дадена от Стамболийски, поради явната неравност на силите и опасенията, че местният гарнизон няма да ще подчини на сваления министър-председател. На 11 юни откъм Пазарджик се открива артилерийска стрелба и за да не се превърне в кървав погром над обсадилите въстаници, Стамболийски нарежда те да се разпръснат. Самият той в продължение на три дни се крие от село на село. На четвъртия ден е предаден от седем селяни от село [[Голак]]. След жестоки изтезания той е умъртвен във вилата си.<ref name="Fol"/>
 
С ограничен обхват избухваизбухват въстаниетобунтове в Търновско, Пловдивско, Софийско, Старозагорско, Хасковско, Бургаско, Кюстендилско.
== Достоверност на фактите ==
Изследванията на историографията по времето на тоталитарния комунистически режим, които са цитирани като база за текста по-горе, боравят предимно с качествени оценки – множество, много, хиляди и др. В Кратка българска енциклопедия, издадена през 1968 г., и в Кратка история на България <ref name="Fol">Александър Фол, Васил Гюзелев и др., Кратка история на България, Под редакцията на чл. кор. Илчо Димитров, Издателство Наука и изкуство, София, 1981, с. 331</ref> въстанието е наречено ''антифашистко'', което противоречи на друго твърдение на същата историография от това време, че проведеното по-късно [[Септемврийско въстание]] е първото в света [[Антифашизъм|антифашистко]] въстание<ref>Александър Фол, Васил Гюзелев и др., Кратка история на България, Под редакцията на чл. кор. Илчо Димитров, Издателство Наука и изкуство, София, 1981, с. 339</ref>. Може да се изрази съмнение по отношение оценките за този период от време, направени и записани в исторически изследвания от колективи и от именити историци и да се приемат като манипулативно представяне на историческата истина с цел създаване на заблуда в обществото. Не може да се приеме, че в България има [[фашизъм]] по време на управлението на БЗНС с министър-председател Ал. Стамболийски само няколко години след националната катастрофа и само 40 години след Освобождението. Политическата обстановка не се характеризира с радикални политически решения или крайна националистическа политика, както и няма политически среди, които да подкрепят крайно милитаристична, империалистическа политическа върхушка в България. Политическата обстановка не се характеризира и с други характерни особености от идеологията на фашизма – антидемократизъм, антисоциализъм, антипарламентаризъм, антикомунизъм, култ към водача, социална демагогия, репресивни форми за контрол и насилие над обществото, външна политика, насочена към нарушаване на международното право и военна агресия в други държави <ref>Българска енциклопедия, Българска академия на науките Българска енциклопедия, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2003, ISBN 954-8104-08-3; ISBN 954-528-313-0</ref>. Такова твърдение е безпочвено и поради това, че създателят на фашистката идеология Мусолини още не е установил диктатура в Италия и с това не е узаконен фашизмът като идеология, свързана с авторитарна националистическа политика, политическа доктрина и политическа власт.
 
Под ръководството на Ал. Стамболийски въстават жители на пазарджишките села, които на 10 юни се насочват към Пазарджик. Това са стотици селяни от околните села, които не са подкрепени от членовете на БКП. Достигайки пред града, заповед за нападение не е дадена от Стамболийски, поради явната неравност на силите и опасенията, че местният гарнизон няма да ще подчини на сваления министър-председател. На 11 юни откъм Пазарджик се открива артилерийска стрелба и, за да не се превърне в кървав погром над обсадилите въстаници, Стамболийски нарежда те да се разпръснат. Самият той в продължение на три3 дни се крие от село на село. На четвъртия ден е предаден от седем7 селяни от село [[Голак]]. След жестоки изтезания той е умъртвен във вилата си.<ref name="Fol"/>
По поръчка на ЦК на БКП е извършено проучване от [[Музей на революционното движение|Музея на революционното движение в България]]. След многогодишни изследвания на музея резултатите са публикувани в неговия годишник („Победа“, София, 1969). Три години по-късно е издадена книгата „Звезди във вековете“<ref>Музей на революционното движение в България, „Звезди във вековете“, Издателство на Българската комунистическа партия, София, 1972, 791 с.</ref>, един албум на всички загинали в съпротивата от 1923 до 1944 година. Фактите са следните – във въстанието загиват:
 
:* в Бургаски и Благоевградски окръг загиват 5 души;
== ДостоверностОценки на фактите ==
:* във Великотърновски и Пазарджишки окръзи загиват 7 души;
Изследванията на историографията по времето на тоталитарния комунистически режим, които са цитирани като база за текста по-горе, оценяват Деветоюнския военен преврат като [[Фашизъм|фашистки]] поради използването на военна сила за завзема на властта и потушаване на съпротивата, както и поради крайно дясната радикална политика, проявила се още в първите дни в гонения на земеделци, комунисти и други леви активисти. Оттук последвалите в отговор действия – разглежданото тук стихийно Юнско въстание и последвалото що-годе организирано [[Септемврийско въстание]], са оценявани като антифашистки. В „Кратка българска енциклопедия“, издадена през 1968 г., и в „Кратка история на България“ от 1981 г.<ref name="Fol">Александър Фол, Васил Гюзелев и др., „Кратка история на България“, под редакцията на чл.-кор. Илчо Димитров, издателство „Наука и изкуство“, София, 1981, с. 331</ref> въстанието е наречено ''антифашистко'', което обаче противоречи на широко разпространената оценка на същата историография от онова време, че проведеното по-късно Септемврийско въстание е първото в света [[Антифашизъм|антифашистко]] въстание<ref>Александър Фол, Васил Гюзелев и др., „Кратка история на България“, под редакцията на чл.-кор. Илчо Димитров, издателство „Наука и изкуство“, София, 1981, с. 339</ref>.
 
Съвременни критици оспорват тогавашните квалификации за „фашистки“ военен преврат и ответни „антифашистки“ въстания/бунтове.<ref>„Българска енциклопедия“, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2003, ISBN 954-8104-08-3; ISBN 954-528-313-0</ref>.
 
По поръчка на ЦК на БКП е извършено проучване от [[Музей на революционното движение|Музея на революционното движение в България]]. След многогодишни изследвания на музея резултатите са публикувани в неговия годишник („Победа“, София,) от 1969) г. ТриСлед 3 години по-късно е издадена книгата „Звезди„[[Звезди във вековете“вековете]]“<ref>Музей на революционното движение в България, „Звезди във вековете“, Издателство на Българската комунистическа партия, София, 1972, 791 с.</ref>, един албум на всички загинали в съпротивата от 1923 до 1944 година. Фактите са следните – въвВъв въстанието загиват:
:* във Великотърновски и Пазарджишки окръзи загиват по 7 души;
:* в Бургаски и Благоевградски окръг загиват по 5 души;
:* в Ловешки окръг загиват 4 души;
:* в Плевенски окръг загива 1 човек – [[Асен Халачев]] (БКП);
:* Общо в България по време на Юнското въстание загиват 35 души.
 
Тези данни не потвърждават „масовототезата отпреди 1990 г. за „масово участие във въстанието“.
 
== Причини за неуспеха на въстанието ==
Основна причина за поражението на въстанието е липсата на единодействие между БЗНС и БКП и позицията на неутралитет на ЦК на БКП, породени от принципните различия между политическите платформи на комунисти и земеделци и влошените отношения, последвали след Войнишкото въстание и по време на управлението на Стамболийски. Бунтът или селскитеСелските вълнения срещу преврата от 9 юни, наричани Юнско въстание, са без единно ръководство и координация, имат стихиен, неорганизиран характер и са без ясни политически цели освен естествения стремеж за съпротива срещу незаконната нова власт и борба за възстановяване на земеделското управление. Поради тази причина те бързо и лесно са потушени от добре въоръжените правителствени органи на вътрешния ред.
 
Според оценките до 1990 г. основна причина за поражението на въстанието е липсата на единодействие между левите партии – управляващата БЗНС и опозиционната БКП, обявила неутралитет спрямо десния преврат. Това е породено от принципните различия между политическите платформи на комунисти и земеделци и влошените взаимоотношения след [[Войнишкото въстание]] и при управлението на Стамболийски.
== Вижте също ==
* [[Септемврийско въстание]]
* [[Звезди във вековете]]
 
== Източници ==
<references/>
 
[[Категория:Български въстания]]
[[Категория:Метежи в България| ]]
[[Категория:История на България (1918 – 1945)]]
[[Категория:Български земеделски народен съюз]]
[[Категория:Български въстания]]