Юнско въстание: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-(([0-9])|она|вама|рима|тима|мата|те|ляда|дата|дите|оните|рда|рдите|тина|тината|лко|овече|алко|овечето|лкото|тици|тиците|тки|тките) човека +\1 души) |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
'''Юнското въстание''' е стихийно селско въстание в България в отговор на военния [[Деветоюнски
[[Файл:Memorial-plate-of-June-uprising.jpg|мини|200п|Мемориална плоча
Съвременни историци оценяват ответните на преврата събития не като въстание, а като бунтове поради стихийния неорганизиран характер на противопоставянето и мащаба на водените въоръжени действия<ref>„Голяма енциклопедия България“, главен редактор акад. Васил Гюзелев, Българска академия на науките, Научно информационен център „Българска енциклопедия“, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2012, ISBN 978-954-8104-34-0 (т. 12), с. 4902</ref>.
С преврата от 9 юни правителството на Българския земеделски народен съюз е свалено.▼
[[БЗНС]] е неспособен да организира съпротива срещу преврата, тъй като претърпява тежко поражение в София – разквартируваната в столицата [[Оранжева гвардия]] е разоръжена и пленена. Освен това, по време на преврата [[Александър Стамболийски]] е във вилата си в родното си село [[Славовица (Област Пазарджик)|Славовица]]. ЦК на [[БКП]] от своя страна заема позиция на неутралитет, като заявява, че става въпрос за борба за власт между градската и селската буржоазия.▼
== Обстановка ==
== Начало на въстанието ==▼
▲С преврата от 9 юни е свалено правителството на [[Българския земеделски народен съюз]]
Въпреки липсата на организация и единно ръководство, множество хора в страната се вдигат на въоръжен бунт. Най-масово е въстанието в [[Плевен]]ско. На 9 и 10 юни, под ръководството на земеделските водачи Георги Кочев и Цоньо Матов се вдигат почти всички села от Плевенска околия. На 11 юни лидерът на местната организация на БКП [[Асен Халачев]], въпреки позицията на неутралитет на ЦК, слага началото на въстанието в Плевен. Въстаниците завземат почти целия град, в ръцете на властта остават само казармата, околийското и окръжното управление. Същия ден от члена на ЦК [[Тодор Луканов]] (дядото на Андрей Луканов) идва нареждане да се прекратят въоръжените действия. До края на деня силни правителствени войскови части сломяват съпротивата на въстанието в селата около Плевен.▼
▲Управляващият [[БЗНС]]
Хиляди селяни въстават в [[Луковит]]ска и [[Никопол]]ска околия. [[Ловеч]] е обсаден от 2000 въстаници, които оказват ожесточена съпротива на правителствените войски в продължение на четири дни.▼
Въстанали селяни от Шуменско и Търговищко, броят на които според някои оценки достига до 15 000<ref>{{cite book | last = Димитров | first = Илчо| authorlink = Илчо Димитров | coauthors = и др. | title = Кратка история на българския народ | year = 1983 | publisher = | location = София}}, стр. 340</ref> <ref>''„Юнско антифашистко въстание“'' в {{cite book | title = Кратка българска енциклопедия, том 5 | year = 1968 | publisher = | location = София}}, стр. 537</ref>, обсаждат [[Шумен]]. Определена част от тях са етнически турци. След намесата на правителствените войски, въстаниците са бързо разгромени.▼
▲Въпреки липсата на организация и единно ръководство
▲Хиляди селяни въстават в [[Луковит]]ска и [[Никопол]]ска околия. [[Ловеч]] е обсаден от 2000 въстаници, които оказват ожесточена съпротива на правителствените войски в продължение на
С ограничен обхват избухва въстанието в Търновско, Пловдивско, Софийско, Старозагорско, Хасковско, Бургаско, Кюстендилско.▼
▲Въстанали селяни от Шуменско и Търговищко, броят на които според някои оценки достига до 15 000<ref>{{cite book | last = Димитров | first = Илчо| authorlink = Илчо Димитров | coauthors = и др. | title =
Под ръководството на Ал. Стамболийски въстават жители на пазарджишките села, които на 10 юни се насочват към Пазарджик. Това са стотици селяни от околните села, които не са подкрепени от членовете на БКП. Достигайки пред града, заповед за нападение не е дадена от Стамболийски, поради явната неравност на силите и опасенията, че местният гарнизон няма да ще подчини на сваления министър-председател. На 11 юни откъм Пазарджик се открива артилерийска стрелба и за да не се превърне в кървав погром над обсадилите въстаници, Стамболийски нарежда те да се разпръснат. Самият той в продължение на три дни се крие от село на село. На четвъртия ден е предаден от седем селяни от село [[Голак]]. След жестоки изтезания той е умъртвен във вилата си.<ref name="Fol"/>▼
▲С ограничен обхват
== Достоверност на фактите ==▼
▲Под ръководството на
По поръчка на ЦК на БКП е извършено проучване от [[Музей на революционното движение|Музея на революционното движение в България]]. След многогодишни изследвания на музея резултатите са публикувани в неговия годишник („Победа“, София, 1969). Три години по-късно е издадена книгата „Звезди във вековете“<ref>Музей на революционното движение в България, „Звезди във вековете“, Издателство на Българската комунистическа партия, София, 1972, 791 с.</ref>, един албум на всички загинали в съпротивата от 1923 до 1944 година. Фактите са следните – във въстанието загиват:▼
:* в Бургаски и Благоевградски окръг загиват 5 души;▼
:* във Великотърновски и Пазарджишки окръзи загиват 7 души;▼
Изследванията на историографията по времето на тоталитарния комунистически режим, които са цитирани като база за текста по-горе, оценяват Деветоюнския военен преврат като [[Фашизъм|фашистки]] поради използването на военна сила за завзема на властта и потушаване на съпротивата, както и поради крайно дясната радикална политика, проявила се още в първите дни в гонения на земеделци, комунисти и други леви активисти. Оттук последвалите в отговор действия – разглежданото тук стихийно Юнско въстание и последвалото що-годе организирано [[Септемврийско въстание]], са оценявани като антифашистки. В „Кратка българска енциклопедия“, издадена през 1968 г., и в „Кратка история на България“ от 1981 г.<ref name="Fol">Александър Фол, Васил Гюзелев и др., „Кратка история на България“, под редакцията на чл.-кор. Илчо Димитров, издателство „Наука и изкуство“, София, 1981, с. 331</ref> въстанието е наречено ''антифашистко'', което обаче противоречи на широко разпространената оценка на същата историография от онова време, че проведеното по-късно Септемврийско въстание е първото в света [[Антифашизъм|антифашистко]] въстание<ref>Александър Фол, Васил Гюзелев и др., „Кратка история на България“, под редакцията на чл.-кор. Илчо Димитров, издателство „Наука и изкуство“, София, 1981, с. 339</ref>.
Съвременни критици оспорват тогавашните квалификации за „фашистки“ военен преврат и ответни „антифашистки“ въстания/бунтове.<ref>„Българска енциклопедия“, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2003, ISBN 954-8104-08-3; ISBN 954-528-313-0</ref>.
▲По поръчка на ЦК на БКП е извършено проучване от
▲:* във Великотърновски и Пазарджишки окръзи загиват по 7 души;
▲:* в Бургаски и Благоевградски окръг загиват по 5 души;
:* в Ловешки окръг загиват 4 души;
:* в Плевенски окръг загива
:* Общо в България по време на Юнското въстание загиват 35 души.
Тези данни не потвърждават
== Причини за неуспеха
Според оценките до 1990 г. основна причина за поражението на въстанието е липсата на единодействие между левите партии – управляващата БЗНС и опозиционната БКП, обявила неутралитет спрямо десния преврат. Това е породено от принципните различия между политическите платформи на комунисти и земеделци и влошените взаимоотношения след [[Войнишкото въстание]] и при управлението на Стамболийски.
== Източници ==
<references/>
[[Категория:Български въстания]]▼
[[Категория:История на България (1918 – 1945)]]
[[Категория:Български земеделски народен съюз]]
▲[[Категория:Български въстания]]
|