Юнско въстание: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 20:
Под ръководството на Стамболийски въстават жители на пазарджишките села, които на 10 юни се насочват към Пазарджик. Това са стотици селяни от околните села, които не са подкрепени от членовете на БКП. Достигайки пред града, заповед за нападение не е дадена от Стамболийски поради явната неравност на силите и опасенията, че местният гарнизон няма да ще подчини на сваления министър-председател. На 11 юни откъм Пазарджик се открива артилерийска стрелба и, за да не се превърне в кървав погром над обсадилите въстаници, Стамболийски нарежда те да се разпръснат. Самият той в продължение на 3 дни се крие от село на село. На четвъртия ден е предаден от 7 селяни от село [[Голак]]. След жестоки изтезания е умъртвен във вилата си.<ref name="Fol"/>
При потушаването на въстанието в разбунтувалите се райони започва правителствен терор, множество активисти на БЗНС и БКП са арестувани, изтезавани и убивани без съд и присъда.
== Оценки на фактите ==▼
Изследванията на историографията по времето на тоталитарния комунистически режим, които са цитирани като база за текста по-горе, оценяват Деветоюнския военен преврат като [[Фашизъм|фашистки]] поради използването на военна сила за завзема на властта и потушаване на съпротивата, както и поради крайно дясната радикална политика, проявила се още в първите дни в гонения на земеделци, комунисти и други леви активисти. Оттук последвалите в отговор действия – разглежданото тук стихийно Юнско въстание и последвалото що-годе организирано [[Септемврийско въстание]], са оценявани като антифашистки. В „Кратка българска енциклопедия“, издадена през 1968 г., и в „Кратка история на България“ от 1981 г.<ref name="Fol">Александър Фол, Васил Гюзелев и др., „Кратка история на България“, под редакцията на чл.-кор. Илчо Димитров, издателство „Наука и изкуство“, София, 1981, с. 331</ref> въстанието е наречено ''антифашистко'', което обаче противоречи на широко разпространената оценка на същата историография от онова време, че проведеното по-късно Септемврийско въстание е първото в света [[Антифашизъм|антифашистко]] въстание<ref>Александър Фол, Васил Гюзелев и др., „Кратка история на България“, под редакцията на чл.-кор. Илчо Димитров, издателство „Наука и изкуство“, София, 1981, с. 339</ref>.▼
▲Изследванията на историографията по времето на тоталитарния комунистически режим, които са цитирани като база за текста по-горе, оценяват Деветоюнския военен преврат като [[Фашизъм|фашистки]] поради използването на военна сила за
Съвременни критици оспорват тогавашните квалификации за „фашистки“ военен преврат и ответни „антифашистки“ въстания/бунтове.<ref>„Българска енциклопедия“, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2003, ISBN 954-8104-08-3; ISBN 954-528-313-0</ref>.
| |||