Френска революционна армия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Етикети: Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение Разширена мобилна редакция
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение Разширена мобилна редакция
Ред 11:
Под влияние на революционните настроения в течение на цялата 1790 г. кралската армия се разлага отвътре. Войниците се бунтуват срещу офицерите, нападат и присвояват полковите каси, разпродават оръжие и униформи, съпротивляват се не всеки опит за установяване на ред и дисциплина. Основната реорганизация на армията протича през 1791 и 1792 г. Новите офицери вече се избират и цялата структура се променя. Батальони от доброволци-новобранци се смесват с редовни части, останали от кралската армия.<ref>{{cite book|first=Terry|last=Crowdy|pages=20 – 21|title=French Revolutionary Infantry 1789 – 1802|isbn=1-84176-660-7}}</ref> Тази политика на амалгамиране (''amalgame'') е заслуга на [[Лазар Карно]], чиито административни умения му печелят прозвището ''Организаторът на победата''.<ref>[http://www.napoleonguide.com/carnot.htm www.napoleonguide.com]</ref><ref>[http://www.napoleon-series.org/ins/weider/c_peace.html www.napoleon-series.org]</ref>
 
== Начало на войните ==
== Първи битки ==
{{Основна|Революционни войни}}
През август 1792 г. австро-прускитепруски сили начело с [[Карл Вилхелм Фердинанд (Брауншвайг-Волфенбютел)|херцога на Брауншвайг]] нахлуват във Франция с цел да възстановят монархията. Незабавната последица от инвазията е [[Въстание от 10 август 1792|щурмът на двореца Тюйлери]] на 10 август и арестът на краля. Депутатите от Законодателното събрание провъзгласяват монархията за свалена. Част от умерените политици, привърженици на [[Конституционна монархия|конституционната монархия]], емигрират, а друга част се опитват да организират съпротива в провинцията. По това време има две самостоятелни френски армии – Северна в околностите на Седан, под командването на генерал [[Дюмурие]], и Източна в Мец, командвана от Келерман.
 
Към средата на септември Париж е под заплахата от превземане от нашественицитечуждите нашественици и събранието заповядва обединение на всички налични сили. Решено е двете армии да се обединят в околностите на Валми, на север от р. Марна. Там на 20 септември 1792 г. се провежда и решителното сражение – [[Битка при Валми|битката при Валми]], в което австро-пруските сили срещат сериозен отпор в и са принудени да отстъпят.
 
В същия ден по едно съвпадение започва работата си и националният [[Конвент]], в който са избрани 750 депутати. На 21 септември той приема декрет за премахване на кралската власт и установяване на [[Първа френска република]], провъзгласена официално на 22 септември 1792 г. Френската армия вече е лоялна на републиката, а не на краля.
 
За попълването на въоръжените сили през август 1793 г. с декрет е обявена [[Levée en masse|масова мобилизация]] в армията ({{lang|fr|levée en masse}}) за всички мъже между 18 и 25 години. В резултат в армията постъпват много ентусиазирани, но необучени и недисциплинирани доброволци, сред които много [[санкюлоти]]. Въпреки това френската революционна армия постига успехи.
 
== Източници ==