Наследственост: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (- \(на български\) +) |
м Bot: Automated text replacement (- пък + ) |
||
Ред 9:
Разкриването на тайните на наследствеността е дълъг процес, свързан с развитието на науката за живота – [[биология]]та. Важна стъпка в тази насока е откритието на английския учен [[Робърт Хук]] (1635-1703), който под [[микроскоп]] наблюдавал в тънък срез от [[корк]] малки кутийки, наречени от него клетки. По-късно немските учени [[Матиас Шлайден]] и [[Теодор Шван]] създали клетъчната теория за устройството на [[растения]]та и [[животни]]те, според която всички организми са изградени от [[клетка|клетки]]. В много от тях под микроскоп учените наблюдавали по-плътно „островче“ — [[клетъчно ядро|ядрото]], а в ядрата на делящи се клетки били установени закривени лентички. Те се отправяли в двата края на клетката, след което тя се разделяла на две части — процес, известен като [[клетъчно делене]]. По-късно тези лентички били наречени [[хромозом]]и.
По-късно
За опитите на Мендел си спомнили чак в началото на 20 век, когато бил преоткрит закономерният характер при предаването на наследствените белези при различните видове растения и животни. Разработена била хромозомната теория на наследствеността, съгласно която носители на наследствените признаци са хромозомите в ядрата на всички клетки. Установено било, че всеки вид има точно определен брой хромозоми с характерна форма. Така например клетките на човека имат 46 хромозоми, на граха – 14, на кучето – 78, на домашния [[заек]] — 44, и т.н. По-късно с множество опити върху [[плодова мушица|плодовата мушица]] американският учен [[Томас Морган]] показал, че [[ген]]ите, носители на наследствените признаци, са разположени в хромозомите линейно един след друг.
|