Война на четворния съюз: Разлика между версии

'''Войната на четворния съюз''' ({{lang|en|War of the Quadruple Alliance}}) (1718 – 1720) започва заради амбицията на [[Бурбони|Бурбонска]] [[Испания]] да си върне част от изгубените владения съгласно [[ВойнаУтрехтски замирен испанското наследстводоговор|мирния договор в Утрехт]] от 1713 г. Тя се води предимно в [[Италия]] и отчасти в [[Америка]] и северна [[Северна Европа]]. Завършва с [[Хагски мирен договор|договора от [[Хага]] без териториални ползи за испанците, а с „размяната“ на [[Сицилия]] и [[Сардиния]] между [[Австрийска империя|Австрия]] и [[Савойско херцогство|Савоя]].

През [[Война за испанското наследство|Войната за испанското наследство]] с Испания се случват две големи промени: смяна на династията (от [[Хабсбурги]] на Бурбони) и изгубване на европейските владения. Най-болезнени са загубите в [[Италия]], където договорът от Утрехт дава Сардиния, [[Неаполитанско кралство|Неапол]] и [[Миланско херцогство|Милано]] на австрийския клон на Хабсбургите, а Сицилия – на савойския херцог. В същото време новият крал [[Филип V (Испания)|Филип V]] се жени за втори път – за [[Изабела Фарнезе]], наследница на престола на [[Парма]]. Тя оказва голямо влияние върху краля и води със себе си кардинал [[Джулио Алберони]], който поема управлението като първи министър.

Испания и Австрия всъщност не са сключвали мирен договор и формално състоянието на война между тях продължава. Освен това и двете сили искат да завземат ценния остров Сицилия. Другата особеност на периода е, че [[Англия]] и [[Франция]] се сближават и през 1716 г. сключват съюзен договор. Причините за това се крият в положението на Франция, където малкият [[Луи XV|Луи ХV]] царува с помощта на регента[[регент]]а – [[Филип II Орлеански|Филип д'Орлеан]], а това никак не се харесва на Филип V.<ref>Edward Armstrong, ''Elisabeth Farnese, the termagant of Spain'', London 1892, p. 59</ref> Испанският крал иска той да бъде регент и евентуално да събере двете корони под обща власт – нещо, което е забранено от Утрехтския договор. Орлеан опитва да се защити, като се съюзява с вечния френски враг.<ref>Френско-британският съюз е такова изключение за ХVІІІ в., че понякога е сравняван с [[Дипломатическа революция|дипломатическата революциа]] от 1756 г., когато Франция се съюзява с вековния си враг - – Австрия. Виж Arthur Hassall, ''The Expansion of Great Britain 1715- – 1789'', London 1907, p. 22</ref> През 1717 г. към тях се присъединява [[Нидерландия]] и така се създава [[Троен съюз (1717)|Тройният съюз]].<ref>{{cite web|last1=Lesaffer|first1=Randall|title=The 18th-century Antecedents of the Concert of Europe I: The Triple Alliance of 1717|url=http://opil.ouplaw.com/page/The%2018th-century%20Antecedents%20of%20the%20Concert%20of%20Europe%20I:%20The%20Triple%20Alliance%20of%201717|website=Oxford Public International Law|accessdate=27 февруари 2019}}</ref> Целите на този съюз са: да накара Филип V да се откаже от претенциите си за френския престол, а австрийския император [[Карл VI]] – от претенциите си към испанския престол; да се разменят Сицилия и Сардиния между Австрия и Савоя, като Сардиния се издигне в ранг [[кралство]], за да може савойският владетел да запази [[крал]]ската си титла.<ref>Борислав Гаврилов, ''Кризи, конфликти и дипломация в Европа (1559 – 1918)'', София 2016, с. 318</ref> Испания не вижда полза да приеме тези искания и решава да действа на своя глава.

До този момент австрийците са били заети с война с османците[[османци]]те, но след мирния договор от [[Пожаревацки договор|мирния договор от Пожаревац]] успяват да прехвърлят малка армия в Сицилия. Испанците обаче ги побеждават при Миацо (15 октомври 1718) и при Франкавила (20 юни 1719).<ref>За тази битка Moses Finley, ''A History of Sicily'', New York 1987, p. 117 казва, че е най-голямата водена в Сицилия от римското време насам.</ref> Така испанското оръжие триумфира, но нещата за армията на Монтемар не вървят добре. Причината не е в Австрийцитеавстрийците, а в британския боен [[флот]], изпратен под командата на [[сър [[Джордж Бинг]] в [[Средиземно море]]. Британците се решават на такъв ход, когато усилията им за предотвратяване на войната се провалят. На 18 август в [[Битка при нос Пасаро|битката при нос Пасаро]]<ref>Това не е точно битка, тъй като испанските кораби са поставени в такова положение, че всъщност не могат да се съпротивляват. Махън говори за „така наречената битка при нос Пасаро“. Виж Alfred Mahan, ''The influence of sea power upon history 1660- – 1783'', Boston 1911, p. 237</ref> те унищожават испанските кораби и откъсват сухопътната армия от родината и я обричат на сигурен разгром. В крайна сметка австрийците в Сицилия надделяват, свалят обсадата на Месина и си връщат целия остров.

Официалното начало на войната настъпва през декември 1718 г., когато французите разкриват заговор за свалянето на д'Орлеан, в който участват испанците. Англия и Франция обявяват война, последвани от Нидерландия. Австрия се присъединява към съюза още преди това и той става четворен (2 август 1718). Сега военните действия се разпростират на много по-голяма площ. Френски армии нахлуват в [[БаскиСтрана земина баските|баските земи]] и [[Каталония]], но акцията се проваля поради тежки [[Епидемия|епидемии]]. Англичаните превземат важното пристанище [[Виго]] и навлизат навътре чак до [[Понтеведра]]. Тази акция повече от всичко друго отрезвява испанците и те си дават сметка в каква сложна авантюра са се забъркали.

Войната има още един, малко неочакван аспект. Испанците решават да подкрепят предложението на херцог Ормонд - – английски [[ренегат -]] – за продържение на първото [[Якобитизъм|джакобитско]] въстание. Ексадрата[[Ексадра]]та с армията не успява да достигне до английските брегове, така че само 300 испанци се включват в бунта в [[Шотландия]]. Официалната цел е да се осигури престола за Джеймз[[Джеймс Франсис Едуард -Стюарт|Джеймз Едуард]] – син на някогашния католически крал [[Джеймс II (Англия)|Джеймз ІІ]]. Въстаниците обаче претърпяват поражение.<ref>Същинската част на този бунт е през 1715 г. След поражението си Джеймз Едуард бяга във Франция, но регентът д'Орлеан скоро го принуждава да бяга пак и той отива в Авиньон. една от клаузите на Тройния съюз е Франция да не му оказва никаква подкрепа. Бунтът от 1719 г. е слабо продължение на въстанието. Виж Hassall, ''The expansion of Great Britain...,'' p. 13- – 14</ref>

В Америка французите превземат испанското пристанище [[Пенсакола]] във [[Флорида]]. Опитът на испанците да завземат британските [[Бахамски острови]] и най-вече главния град [[Насау]] - – се проваля.

Недоволен от Алберони, Филип V го уволнява и заявява готовността си за мир. На 17 февруари 1720 г. договорът е подписан в холандската столица [[Хага]]. Испания се отказва от всичките си придобивки, но правата на дон Карлос върху престола на Парма са гарантирани (след смъртта на бездетния херцог [[Антонио Фарнезе]]). Франция връща всички отнети от Испания територии за сметка на търговски привилегии. Искането на [[Мадрид]] да му бъдат върнати също [[Гибралтар]] и [[Менорка|остров Менорка]] (отнети от Англия през Войната за испанското наследство) е отхвърлено.<ref>Armstrong, ''Elisabeth Farnese''..., p. 128- – 129</ref> Савойският херцог [[Виктор Амадей II|Виторио Амедео ІІ]] бива принуден да замени богатата Сицилия с далеч по-невзрачната Сардиния.<ref>Claude Genoux, ''Histoire de Savoie depuis la domination romaine jusqu'à nos jours'', Annecy 1852, p. 359</ref> По този начин се възцарява известна логика, защото Сардиния е по-близо до Савоя, а Сицилия - – до [[Неаполитанското кралство]], което също е под австрийска власт. Мирът от 1720 г., както и мирът между [[Русия]] и [[Швеция]] от 1721 г. осигуряват десетилетие на спокойствие в [[Европа]], каквото тя отдавна не познава.