Национално малцинство: Разлика между версии

:''„че не съществува консенсус относно тълкуването на термина "национални„национални малцинства"малцинства“.“'' В точка 12 изрично се подчертава: ''„рамковата Конвенция не съдържа определение на понятието "национално„национално малцинство"“малцинство““''

==== Конситуционен съд на Република България и "националните„националните малцинства"малцинства“ ====

В свое решение <ref>[http://www.bcnl.org/doc.php?DID=168 РЕШЕНИЕ № 2 на Конституционния съд от 18 февруари 1998 г.] </ref> по искане да се обяват за противоконституционни членове 7, 8, 9, 10 и 11 от Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, както и конвенцията като цяло, Конституционният съд констатира, че действително в българското и международното право липсва юридически задължително, обвързващо Република България, определение на термина "национални„национални малцинства"малцинства“, както и че Конвенцията не дава оппределение на термина "национално„национално малцинство"малцинство“.

Въпреки това, Конституционният съд, обяснява в т. 7 от своето решение, някои от елементите на "националните„националните малцинства"малцинства“. В нея се казва:

:''"„ самата Конвенция определение на термина "национални“национални малцинства" не„не е дадено. Като "най“най-важни елементи" на идентичността на лицата, принадлежащи към национални малцинства, чл. 5, ал. 1 от Конвенцията сочи религията, езика, традициите и културното наследство, но това не е счетено за достатъчно за изработването на определение.''"„

Освен това, в т. 8, Конституционният съд обяснява как да се извлече определение на термина "национално“национално малцинство":

:''"Определение„Определение на термина "национални“национални малцинства" за„за нуждите на Конвенцията не може да бъде извлечено и от други международни актове, например чл. 27 МПГПП и Декларацията на Общото събрание на ООН за правата на лицата, принадлежащи към национални или етнически, религиозни и езикови малцинства от 18 декември 1992 г. Позоваването на тези актове в Преамбюла на Конвенцията "не“не се отнася до каквото и да било определение за национално малцинство" – т. 26 от Обяснителния доклад.''"„

От тази точка също така става ясно, че самата Конвенция не дава определение на "национално“национално малцинство".

:"''От друга страна, следва да се отбележи, че терминът "национално„национално малцинство"малцинство“ не е чужд на българското право. В конституционноправната ни традиция този термин е употребен в чл. 79, ал. 1, изр. 2 от Конституцията на Народна република България (ДВ, бр. 284 от 1947 г.). Разпоредбата гласи, че "Националните малцинства имат право да се учат на своя майчин език и да развиват националната си култура, като изучаването на български език е задължително''".

Според Конституционния съд, определение на "национално„национално малцинство"малцинство“ може да бъде извлечено от чл. 27 на МПГПП:

:''„7. Съдът констатира, че действително в българското и международното право липсва юридически задължително, обвързващо Република България, определение на термина "национални„национални малцинства"малцинства“ (national minorities, minorites nationales). В самата Конвенция определение на термина "национални„национални малцинства"малцинства“ не е дадено. ...“''

:''„9. Съдът приема, че волята на договарящите държави на този етап на международноправна уредба е да предостави определянето на съдържанието на термина "национални„национални малцинства"малцинства“ на преценката на всяка договаряща държава“''<ref>[http://www.bcnl.org/doc.php?DID=168 РЕШЕНИЕ № 2 на Конституционния съд от 18 февруари 1998 г.] </ref> (Край на цитатите)

Според мотивите към решението, термин „национално малцинство“ съществува в българското право, той е въведен (инкорпориран) в него с подписването на ЕКПЧ, намира се в нейния чл.14. Но, в т. т.11 на своето решение КС подчертава: „Терминът "национално„национално малцинство"малцинство“ е конвенционен термин.“ т.е. – не е правен, с ясна легална дефиниция и оттам обхват на прилагане.