Разлика между версии на „Никео-цариградски символ на вярата“

м
Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“)
м (Поправка на правописни грешки от списък в Уикипедия:AutoWikiBrowser/Typos)
м (Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“))
 
След приключването на гоненията, на [[Първи вселенски събор|Първия вселенски събор]] ([[325]] г.) е съставен един общ символ, който е обединявал символите на отделните местни църкви и е трябвало да ги замени. На [[Втори вселенски събор|Втория вселенски събор]] ([[381]] г.) този символ е разширен и добива вида, който се използва и днес. Така полученият символ е известен под името „Никео-Цариградски символ“.
 
След [[8 век|8]] – [[9 век]] на много места в Западна Европа към Никео-Цариградския символ на вярата на латински език бива добавена и прибавката "...и от Сина"Сина“ (на латински ''filioque'') с цел да се получи по-точен превод на гръцката дума „ἐκπορευόμενον“, която обединява в себе си и двете понятия – „произхожда и изхожда“, за разлика от латинската „procedit“ (изхожда), която, ако бъде употребена без добавката "...и от Сина"Сина“ не отразява точно каноничната истина, че Св. Дух произхожда само и единствено от Отца, но изхожда и от Отца, и от Сина, защото Той е също и „Дух Христов“. Това е и причината Римокатолическата църква да не настоява добавката "...и от Сина"Сина“ да бъде употребявана към Никео-Цариградския символ на вярата на гръцки език.
 
Също така, по посочената причина, Римокатолическата църква не изисква добавката да бъде произнасяна и от т.нар. „присъединени“ (униатски) църкви (римокатолически църкви, следващи източния обред).
 
=== Никео-Цариградски символ с добавката „...и Сина“ (''filioque'') ===
Цитираният тук текст [http://www.padrepio.catholicwebservices.com/BULGARO/Pregh.htm] е според използвания превод от българските християни-римокатолици. Големите разлики с цитирания по-горе текст на Никео-Цариградския символ се дължат единствено на превода на български език, докато в оригиналния текст разликата е единствено в добавката "...и Сина"Сина“. Докато за Католическата християнска църква текстът е каноничен по изложените по-горе причини, Православната християнска църква продължава да го смята за еретичен.
 
Вярвам в един Бог, всемогъщия Отец, Творец на небето и на земята, на всички видими и невидими неща. И в един Господ, Исус Христос, единороден Син Божи, роден от Отца преди всички векове: Бог от Бога, светлина от светлината, истински Бог от истинския Бог. Роден, несътворен, единосъщ с Отца; чрез Когото всичко е станало. Който за нас, човеците, и за наше спасение слязъл от небето; и се въплътил от Дева Мария под действие на Светия Дух и станал човек. Разпнат бил също за нас при Понтийския Пилат; страдал и бил погребан. И възкръснал на третия ден според Писанията, и се възнесъл на небето; седи отдясно на Отца. И пак ще дойде със слава да съди живите и мъртвите; и царството Му няма да има край. Вярвам в Светия Дух, Господ животворящ; Който от Отца и Сина изхожда; Който в едно с Отца и Сина е обожаван и славословен; Който е говорил чрез пророците. Вярвам в една, свята, католическа и апостолска Църква. Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете. И очаквам възкресението на мъртвите и живота на бъдещия свят. Амин.