Нисим Меворах: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking |
м Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“) |
||
Ред 29:
Работи като дипломат - пълномощен министър е в Посолството на България във [[Вашингтон]] (1945-1947 <ref>Посолство на Република България, Вашингтон, САЩ, [http://www.mfa.bg/washington/index.php?option=com_content&task=view&id=5112&Itemid=326 История на мисията, Посланици на България в САЩ]</ref>, първи с този ранг от България <ref>Доц. д-р Искра Баева, [http://www.jatsbulgaria.org/upload/files/Bulgaria-US%20during%20the%20Cold%20War.doc Отношенията България - САЩ в годините на Студената война], Международни отношения, № 4, 2003, 83 – 95</ref>) и представител на България в [[Организацията на обединените нации]], работил по проектите на някои от Хагските конвенции, участвал в процедурата по приемането на България в ООН.
Проф. Нисим Меворах е бил женен за Мария Петрова, преподавателка по френски език в столични гимназии. Техен син е поетът [[Валери Петров]], чието рождено име е Валери Нисим Меворах, но след приемането на протестанството от Нисим Меворах и жена му Мария Петрова в Евангелската църква на ул.
[[Бояна Петрова]] - внучка на проф. Нисим Меворах и дъщеря на Валери Петров, създава на името на дядо си книжарница „Нисим“<ref>[http://www.public-republic.com/magazine/2009/01/11325.php Книжарница „Нисим” - принадлежност към една дълга история], Public Republic, 13-01-2009</ref>.
Другата внучка на проф. Меворах е доц. Анна Станева – преподавател по семейно и наследствено право в Юридическия факултет на СУ
== Библиография ==
| |||