Златен храм: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Общи промени
Редакция без резюме
Ред 1:
{{без източници}}
{{обработка|редактиране, форматиране на допълнението}}
{{към пояснение|Златният храм}}
{{Сграда
Line 37 ⟶ 35:
| сайт =
}}
[[Файл:Golden Temple India.jpg|300px|мини|Нощен изглед от Златния храм.]]
 
'''Златният храм''' (на [[пенджабски език{{lang|pa|пенджабски]]: ਹਰਿਮੰਦਰ ਸਾਹਿਬ, ''Хармандир сахиб''}} или на [[пенджабски език|пенджабски]]: ''ਦਰਬਾਰ ਸਾਹਿਬ, ''Дарбар сахиб'') е най-важното свещено място за [[сикхи]]те. Намира се в град [[Амритсар]],<ref name=eos>{{cite web |url= https://archive.org/details/TheEncyclopediaOfSikhism-VolumeIiE-l/page/n253|title= Harimandar |last1=Kerr |first1=Ian J.|website=Encyclopaedia of Sikhism|publisher=Punjabi University Patiala|access-date=1 юли 2018|pages=239 – 248|year=2011}}</ref><ref>{{cite book|author=Eleanor Nesbitt|title=Sikhism: A Very Short Introduction|url=https://books.google.com/books?id=zD8SDAAAQBAJ|year=2005|publisher=Oxford University Press|isbn=978-0-19-280601-7|pages=67 – 69, 150}}</ref> който е основан от [[гуру]] [[Рам Дас]], четвъртият гуру на сикхите. Град Амритсар е също наричан „Гуру ги нагри“, което означава градът„градът на сикхския гуругуру“.
 
Храмът е построен около изкуствен басейн, построен от гуру Рам Дас през 1577 г.{{sfn|Louis E. Fenech|W. H. McLeod|2014|p=33}}{{sfn|Pardeep Singh Arshi|1989|pp=5 – 7}} Той е многократно препострояван от сикхите, след като се превръща в мишена на преследвания и е унищожаван от [[Дуранийска империя|афганистанската]] и [[Моголска империя|моголската]] армии.<ref name=eos/><ref name=runion70>{{cite book|author=M. L. Runion|title=The History of Afghanistan, 2nd Edition|url=https://books.google.com/books?id=aZk9XzqCFGUC |year=2017|publisher=Greenwood|isbn=978-0-313-33798-7|pages=69 – 71}}</ref> Така например, армията на [[Ахмад Шах Дурани]] го разрушава през 1757 г. и отново през 1762 г. и напълва басейна му с боклуци и кръв от крави.<ref name=eos/>{{sfn|Pashaura Singh|Louis E. Fenech|2014|pp=431 – 432}} Махараджа [[Ранджит Сингх]], основател на [[Сикхска империя|Сикхската империя]], го възстановява от [[мрамор]] и [[мед]] през 1809 г. и позлатява светилището през 1830 г. Именно на това се дължи неименованието „Златен храм“.{{sfn|Trudy Ring|Noelle Watson|Paul Schellinger|2012|pp=28 – 29}}<ref>{{cite book|author=Eleanor Nesbitt|title=Sikhism: A Very Short Introduction|url= https://books.google.com/books?id=XebnCwAAQBAJ |year= 2016|publisher= Oxford University Press|isbn= 978-0-19-874557-0|pages=64 – 65}}</ref><ref>{{cite book|author=Jean Marie Lafont|title=Maharaja Ranjit Singh: Lord of the Five Rivers|url=https://books.google.com/books?id=zjduAAAAMAAJ |year=2002|publisher=Oxford University Press|isbn=978-0-19-566111-8 |pages=95 – 96 }}</ref>
Шри Harmandir Сахиб, също познат като Златния храм в Амритсар е най-святото светилище на религията на сикхите. Също така известен като Шри Darbar Shaib, е в центъра на старата част на Амритсар. Златния храм седи на правоъгълна платформа, заобиколен от басейн с вода, наречен Амрит Sarovar, от който е обявен за град.
 
От 1883 г. до 1920-те години храмът е център на движението Сингх Сабха, а в периода 1947 – 1966 г. е център на движението Пунджаби Суба. В началото на 1980-те години е обект на конфликт между индийското правителство на [[Индира Ганди]], някои сикхски групировки и сепаратисткото движение на [[Джарнел Синг Пиндранвале]], който цели създаването на нова нация, наречена [[Халистан]]. През 1984 г. Индира Ганди изпраща индийската армия срещу храма като част от [[операция „Синя звезда“]], което довежда до смъртта на над хиляда сикхски войници и цивилни и причинява множество имуществени щети. Храмовият комплекс е възстановен отново след това.{{sfn|Pashaura Singh| Louis E. Fenech|2014|pp=30 – 31}}
Входът на комплекса Golden Temple минава през богато украсен свод с изящни инкрустации. Стихове от Granth Сахиб са изписани на вратата. Северния вход е под викторианска часовникова кула. Известен като Darshani Deori, до входа и обратно се достига по стъпала. Храмът който е двуетажна мраморна сграда се достига по пътека, известна като Bridge Гуру. Долният етаж, на който стените са в бял мрамор и са украсени с инкрустирани цветя и животински мотиви в стила pietradura на Тадж Махал. Архитектурата на Златния храм е смесица от стиловете хиндуистки и мюсюлмански.
 
Златният храм е отворен за преклонение за мъже и жени от всички вероизповедания.<ref name=eos/> Има площад с четири входа и обиколна пътека около басейна, часовникова кула, офиси, музей и ''лангар'' – безплатна кухня в сикхската общност, която сервира обикновена [[Вегетарианство|вегетарианска]] храна за всички посетители без дискриминация. Над 100 000 души посещават храма за преклонение ежедневно.<ref>{{cite news| url=http://articles.timesofindia.indiatimes.com/2012-07-19/india/32745911_1_phone-jammers-mobile-phones-cell-phones | title= Soon, Golden Temple to use phone jammers. Over Two lakh people visit the holy shrine per day for worship. In festivals over six lakh to eight lakh visit the holy shrine. | date=19 юли 2012 | work=The Times Of India}}</ref> Комплексът е предложен за включване в [[списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО]].<ref>[https://whc.unesco.org/en/tentativelists/1858/ Sri Harimandir Sahib, Amritsar, Punjab], UNESCO</ref>
Горният етаж е позлатен и завършва с купол (Златния Dome) с формата на обърнат лотос. С първите лъчи на зората, отражението на храма във водата дава ефирна атмосфера на комплекса. Когато слънцето се измества, храмът предлага безброй гледки, всяка от които великолепни и завладяващи. The Golden Dome (счита се, че е облят със 100 kg чисто злато) се предполага, че представлява цвят на обърнат лотос, насочен към Земята, за да символизират загриженост сикхите към проблемите на този свят.
 
== Източници ==
Сградата на храма има четири входа, вместо на общоприетия единичен. Това е символ на откритостта на сикхизма и показва, че последователите на всички религии се допускат вътре. Стените вътре са украсени с резбовани дървени плоскости и изработки със сложна инкрустация от сребро и злато. The Adi Granth, съставен от Guru Arjan Дев, почива на трон под бижу инкрустирани балдахин. Свещеници провеждат непрекъснато рецитиране на стихове от свещената книга в 3-часови смени. На всеки 48 часа текстовете се изчитат изцяло. Оригиналният екземпляр на Guru Granth Сахиб се държи под розов саван в, Златния храм през деня и в около 10 часа всеки ден е тържествено се върна в Akal Takht (сик парламент) сградата. Церемонията по сутрин шествие се провежда в 4 часа през лятото и в 5 часа сутринта през зимата, когато Шри Гуру Granth Сахиб се купува от Akal takhat Сахиб в шествие до светая светих, който се промива с мляко.
<references/>
 
The Akal Takht, в непосредствена близост до Temple Golden (Златният храм), е седалището на Gurudwara Prabandhak комитет Shiromani, религиозният ръководен орган на сикхите. Сградата на Akal Takht започнало с Guru Arjan Dev и завършена през 1609 г. от Guru Hargobind. Ако сте пропуснали рано сутрин или вечер шествия, паланкина, който носи Adi Granth може да се види в хазната стая на първия етаж на Akal Takht. Паланкинът е настроен със скъпоценни камъни и има сребърни стълбове и златен балдахин.
 
Светилища на северния край на коридора са почитани като 68-светите храмове на индусите. Според учението на Guru Arjan Дев, това бе достатъчно за вярващите, за да посетите тези светилища и не посети всички оригинални хиндуистки храмове, които са разпръснати из цялата страна. Много от тези храмове сега са превърнати в галерия на мъченик, показващ историята на сикхите.
 
Около Parikrama, или пътека, са четири правоъгълни кабини, където Granthis (свещеници) седят и рецитират на Granth Сахиб. Поклонниците оставят предложения на стъпките, и може също така да получите на свещената книга рецитира в имената им за дарение. В източния край са две тухлени наблюдателни кули, наречени Ramgarhia Minars, които са били повредени по време на операция Blue Star през 1984 година. The Guru-ка-Langar или столовата общност е сикх институция, която бе започната от Guru Amar Das през 16 век. Практиката да се яде заедно насърчава принципа на равенство. Дневно до 10 000 души се хранят безплатно. Обикновено се предлага чапати и леща.
 
Дървото Jubi, в северозападната част на комплекса е засадена преди около 450 години от първата глава свещеник на храма. Счита се, че старото, разклонено дърво има скрита сила и бездетни жени връзват ленти от плат върху него, за да бъдат благословени със синове. Правят се и бракосъчетания под дървото, въпреки че тази практика не е одобрена от органите на храма. Две пилона с флагове носещи емблемата на Guru Hargobind символизират двойното значение на сикхизма – религията и политиката. Двата меча на емблемата са затворени в кръг с надпис Ek Onkar (Бог е един). В единия край на комплекса се намират два хостела Гуру Рам Дас и Гуру Нанак, които предлагат безплатно настаняване за посетители до три нощувки.
 
The Golden Храмът е отворен за всички. Поклонници и посетители на Златния храм трябва да се събуят и да покриват главите си, преди да влезе в пределите на комплекса. Пушенето е забранено на цялата територия на храма, фотографите са разрешено само в / от Prakarma, мраморната пътека, която обгражда свещения басейн. Има екскурзовод с английски език в информационния офис до Часовниковата кула, която е на главния вход на храма. В информационния офис има интересни безплатни брошури.
 
[[Категория:Храмове в Индия]]