|
'''Международният наказателен съд''' (МНС) ({{lang|fr|Cour pénale internationale, CPI}}; {{lang|en|International Criminal Court, ICC}}) е постоянен съдебен орган, който се занимава с [[геноцид]], [[престъпления срещу човечеството]], [[Военно престъпление|военни престъпления]] и престъпления на [[Агресия (психология)|„агресия“]].
На 17 юли 1998 г., по време на дипломатическата конференция на пълномощните представители на ООН, се приема РимскияРимският статут, който учредява Международния наказателен съд, но официално бива създаден на 1 юли 2002 г. (денят, в който Римският статут влиза в сила). Занапред Съдът има право да упражнява юридисдикцията си спрямо лица във връзка с много тежки престъпления, предизвикали международна загриженост, извършени преди тази дата и посочени в този статут. МНС може да упражнява своето право, ако обвиняемият е гражданин на държава-членка или ако престъплението е извършено на територията на държава-членка, или ако случаят се предава чрез съветаСъвета за сигурност на ООН. Съдът има предназначение да допълва националните съдебни системи. Тя може да упражни своята юрисдикция, само когато националните съдилища не желаят или не са в състояние ефикасно да извършат разследването или наказателното преследване<ref>Член 17 на РИМСКИ СТАТУТ НА МЕЖДУНАРОДНИЯ НАКАЗАТЕЛЕН СЪД </ref>. Инициативата по отношение на разследването и съдебното решение е оставено на държавите-членки.
До този момент, Съдът е образувал следствено дело по седем случая, всичките от Африка: Уганда, Демократична република Конго, Централно африканската република, Дарфур (Судан), Република Кения, Либия и Кот Д'ивоар. Вследствие има шест обвинени души, седем от които са бежанци, двама са починали, четирима са арестувани и трима са се представили доброволно пред Съда.
Първият процес на МНС е този на Томас Лубанга (от Конго) за военни престъпления от 26 януари 2009. На 14 март 2012 е признат за виновен, Съдът изказва първото си съдебно решение.
== Функциониране ==
Държавите-членки или СъветаСъветът за сигурност на Организацията на обединените нации може да отправи към главния прокурор случаи на престъпления, които са в юрисдикцията на Съда. Прокурорът, от своя страна, може да приеме или да откаже разследването след направен преглед на наличната информация. Прокурорът може също така да започне разследване по своя собствена инициатива въз основа на получена информация, в случай че е получил одобрението от камарата.
Разследванията на прокуратурата обхващат всички факти и доказателства с цел да оценят наказателната отговорност на участниците.
Признаването за виновен може да се приложи по време на цялата процедура.
Ако обвиняемият бъде осъден, може да получи максимално наказание от 30 години лишаване от свобода, а при по-тежки случайслучаи – доживотен затвор.
Съществува също така и възможност за обжалване на решенията. Процесът бива представляван от Камарата на първа инстанция пред апелативната камара, състояща се от петима съдии.
|
