Уикипедия

Липова: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Bot: Automated text replacement (-ж\.п\. +жп)
Редакция без резюме
Ред 16:
[[Файл:Bazarul Turcesc - Lipova.jpg|мини|Турският пазар в Липова – една от туристическите атракции на града]]
 
'''Липова''' (рум. произношение: [ˈlipova]; нем. и унг.: Липа; сръбски: Липова, Липова; турски: Lipva) е град с 9648 жители (2011 г.) в западнатазападна [[Трансилвания]], днес [[Румъния]], в жудец [[Арад]] в историческата област [[Банат]], в сегашната румънска част на която днес живеят над 12 000 [[Банатскибанатски българи]]. Градът есе намира на река [[Муреш]] при планината Заранд (Zaránd), Западното плато и хълмовете Липова,. тойТой отстои на 34 км от окръжната столицата Арад. Общината включва и два квартала. – Радна (Radna) и Шомош (Şoimoş), а общата ѝ повърхност е 134,6 кв. км.
 
== Етимология на името на града ==
Името на селището, както и на близките хълмове произлиза от българското име на дървото Tilia tomentosa – [[Липалипа]] и наставката за прилагателно „ова“.<ref name="iordan">{{cite book |last=Iordan |first=Iorgu |authorlink=Iorgu Iordan |title=Toponimia romînească |url= |oclc=460710897 |accessdate= |year=1963 |publisher=Editura Academiei Republicii Populare Romîne |location=Bucharest |isbn= |page=99 |pages=}}</ref>
 
== История ==
Градът и неговият замък са известни в българската история.<ref name=":0">[http://www.standartnews.com/lifestyle-lyubopitno/otkriha_stolitsata_na_tsar_fruzhin_kray_lipova-224860.html проф. Николай Овчаров, Столицата на цар Фружин край Липова, standartnews.com]</ref> След смъртта на цар [[Константин II Асен|Констатин Страцимир]] в 1422 г. той става така да се каже последната българска столица, като резиденция на последния български престолонаследник [[Фружин]].<ref name=":0">[http://www.standartnews.com/lifestyle-lyubopitno/otkriha_stolitsata_na_tsar_fruzhin_kray_lipova-224860.html проф. Николай Овчаров, Столицата на цар Фружин край Липова, standartnews.com]</ref>, сина на цар [[Иван Шишман]]. Като именно в тази крепост той поддържа българския дух.<ref name=":0">[http://www.standartnews.com/lifestyle-lyubopitno/otkriha_stolitsata_na_tsar_fruzhin_kray_lipova-224860.html проф. Николай Овчаров, Столицата на цар Фружин край Липова, standartnews.com]</ref> След превземането на Никопол от турците в 1395 г. Фружин се оттегля в Унгария, където става един от най-видните пълководци на крал [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд]]. До 1422 г. води въоръжена борба с турските нешественици заедно с братовчед си цар [[Константин-Асен Видински|Константин]]. В 1425 г. Фружин участва в похода на влашкия войвода [[Дан II]] и трансилванския владетел [[Филипо Сколари|Пипо Спано]] срещу османците. След похода в 1426 г. е награден от император [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд]] Люксембургски с имението Липа, а малко по-късно и с имението Максонд в границите на управляваната от него империя.<ref name=":0">[http://www.standartnews.com/lifestyle-lyubopitno/otkriha_stolitsata_na_tsar_fruzhin_kray_lipova-224860.html проф. Николай Овчаров, Столицата на цар Фружин край Липова, standartnews.com]</ref> През 1435 г. Фружин е изпратен на дипломатическа мисия в Албания, където по онова време все още управляват потомците на валонския деспот [[Иван Комнин]], сина на деспот Срацимир от рода Срацимировци. В Кръстоносния поход на [[Владислав III|Владислав III Варненчик]] от 1443 – 4 г. Фружин също взима участие, като продава наскоро дареното му имение Файдаш, за да финансира експедицията си. След неуспеха на кръстоносната армия при Варна в 1444 г. обаче, при което загива и самият унгарски крал, войводата [[Янош Хуняди|Ян Хуняди]], който възглавява армията наравно с Владислав Варненчик, подема кампания против българския княз, чрез която очевидно цели да свали от себе си обвиненията за страховития погром.<ref name=":0">[http://www.standartnews.com/lifestyle-lyubopitno/otkriha_stolitsata_na_tsar_fruzhin_kray_lipova-224860.html проф. Николай Овчаров, Столицата на цар Фружин край Липова, standartnews.com]</ref> В крайна сметка Фружин постепенно губи позициите си в унгарския двор, докато накрая през 1454 г. са му отнети именията в полза на регента Ян Хунияди.
 
След превземането на Никопол от турците в 1395 г. Фружин се оттегля в Унгария, където става един от най-видните пълководци на крал [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд]]. До 1422 г. води въоръжена борба с турските нешественици заедно с братовчед си цар [[Константин-Асен Видински|Константин]]. В 1425 г. Фружин участва в похода на влашкия войвода [[Дан II]] и трансилванския владетел [[Филипо Сколари|Пипо Спано]] срещу османците. След похода в 1426 г. е награден от император Сигизмунд Люксембургски с имението Липа, а малко по-късно и с имението Максонд в границите на управляваната от него империя.<ref name=":0">[http://www.standartnews.com/lifestyle-lyubopitno/otkriha_stolitsata_na_tsar_fruzhin_kray_lipova-224860.html проф. Николай Овчаров, Столицата на цар Фружин край Липова, standartnews.com]</ref> В Кръстоносния поход на [[Владислав III|Владислав III Варненчик]] от 1443 – 1444 г. Фружин също взима участие, като продава наскоро дареното му имение Файдаш, за да финансира експедицията си. След неуспеха на кръстоносната армия при Варна обаче, при което загива и самият унгарски крал, войводата [[Янош Хуняди|Ян Хуняди]] подема кампания против българския княз, чрез която очевидно цели да свали от себе си обвиненията за страховития погром.<ref name=":0">[http://www.standartnews.com/lifestyle-lyubopitno/otkriha_stolitsata_na_tsar_fruzhin_kray_lipova-224860.html проф. Николай Овчаров, Столицата на цар Фружин край Липова, standartnews.com]</ref><ref>[https://bulgarianhistory.org/fruzhin-potomci/?fbclid=IwAR0xO2Ewu6NqpPed9Buq-ZLB9QKkbPkYYCAwA8D5nAtaPhqbUryw_Rq3OIs Потомците на Фружин – наследниците на изгубения трон]</ref> В крайна сметка Фружин постепенно губи позициите си в унгарския двор, докато накрая през 1454 г. са му отнети именията в полза на регента Ян Хунияди.
Липа е стратегически разположен на кръстовището на пътищата, водещи към [[Трансилвания]], [[Банат]] и [[Влашко]]то войводство на царство [[България]]. Градът има история пълна с битки и превратности. Той е стои при изхода на река Муреш от дефилето, и е важна позиция за контрол.▼
 
▲Липа е стратегически разположен на кръстовището на пътищата, водещи към [[Трансилвания]], [[Банат]] и [[Влашко]]то войводство на царство [[България]]. Градът има история пълна с битки и превратности. Той е стои при изхода на река Муреш от дефилето, и е важна позиция за контрол.
Тук съществува стара крепост „още от българско време“ според популярният тогава в Унгария израз <ref>[http://www.protobulgarians.com/Statii%20za%20prabaalgarite/Budapest%20ethymology.htm Иван Танев Иванов, ДРЕВНОБЪЛГАРСКА ЕТИМОЛОГИЯ НА БУДАПЕЩА]</ref>, тежко пострадала от монголо-татарите на хан [[Бату]] при нашествието в 1241 – 2 г. на Златната орда. Документи показват, че в 1245 г. крал [[Бела IV]] заповядва град Липа (cetatea Lipovei) да се възстоанови и след това пораженията от татарско нашествие в 1241 – 2 крепостта са възстановени, а линиите на градското селище започнали да се очертават около замъка Липа. В 1285 е отбита и обсадата на татарски хан [[Ногай]] и града е посочен под това име. В писмено сведение за града от 1314 селището е посочено под името Липа (Lipva). През 1324 селището се споменава като крепост Липа (castellanus de Lypua), което отразява, че то по това време е град-крепост. Маджарският крал [[Карл Роберт Анжуйски]] също оценява стратегическото значение на селището и между 1315 и 1317 често пребивава тук, a в 1325 построява манастир и църква тук. При него Липова се превръща в най-важния икономически и търговски център на [[комитат]]а [[Арад]], има монетарница и търговска камера за солта. През 1389 г. Липова получава пълни права на град под сегашното си име. Към 1410 – 1420 е създадена болница. В 1514 селяните от Липова се присъединяват към селското въстание на Георги Дожи (унг.György Dózsa, влаш. Георгї ДѡжѬ) След разгрома му господар на крепостта е [[Янош Заполски]] маджаризирани българин от [[Секеи]]те. В 1529 Липова е със статут на свободен кралски град. Поради непрекъснатите борби, градът пет пъти пада под османска власт: В 1551 са били турците обсаждат крепостта и тя пада, но османците се задържат съвсем за кратко и скоро са принудени да отстъпят от войските на трансилванския канцлер. В 1552 след падането на [[Тимишоара|Темешрар]], турците се връщат превземат Липа и го държат до 1595, нещата се повтарят в 1613 – 1686, в 1690 – 1691 и в 1695 – 1716, когато турците най-сетне са прогонени и града е освободен окончателно.▼
 
▲Тук съществува стара крепост „още от българско време“ според популярниятпопулярния тогава в Унгария израз <ref>[http://www.protobulgarians.com/Statii%20za%20prabaalgarite/Budapest%20ethymology.htm Иван Танев Иванов, ДРЕВНОБЪЛГАРСКА ЕТИМОЛОГИЯ НА БУДАПЕЩА]</ref>, тежко пострадала от монголо-татарите на хан [[Бату]] при нашествието в 1241 – 21242 г. на Златната орда. Документи показват, че в 1245 г. крал [[Бела IV]] заповядва град Липа (cetatea Lipovei) да се възстоановивъзстанови и след товаот пораженията от татарскотатарското нашествие в 1241 – 2 крепостта са възстановени, а линиите на градското селище започнализапочват да се очертават около замъка Липа. В 1285 е отбита и обсадата на татарскитатарския хан [[Ногай]] и градаградът е посочен под това име. В писмено сведение за града от 1314 г. селището отново е посочено под името Липа (Lipva). През 1324 селището се споменава като крепост Липа (castellanus de Lypua), което отразява, че то по това време вече е град-крепост. Маджарският крал [[Карл Роберт Анжуйски]] също оценява стратегическото значение на селището и между 1315 и 1317 често пребивава тук, a в 1325 построява манастир и църква тук. При него Липова се превръща в най-важния икономически и търговски център на [[комитат]]а [[Арад]], има монетарница и търговска камера за солта. През 1389 г. Липова получава пълни права на град под сегашното си име. Към 1410 – 1420 е създадена болница. В 1514 селяните от Липова се присъединяват към селското въстание на Георги Дожи (унг. György Dózsa, влаш. Георгї ДѡжѬ). След разгрома му господар на крепостта е [[Янош Заполски]] маджаризиранимаджаризиран българин от [[Секеи]]те. В 1529 Липова е със статут на свободен кралски град. Поради непрекъснатите борби, градът пет пъти пада под османска власт: В 1551 са били турците обсаждат крепостта и тя пада, но османците се задържат съвсем за кратко и скоро са принудени да отстъпят от войските на трансилванския канцлер. В 1552 след падането на [[Тимишоара|Темешрар]], турците се връщат превземат Липа и го държат до 1595, нещата се повтарят в 1613 – 1686, в 1690 – 1691 и в 1695 – 1716, когато турците най-сетне са прогонени и града е освободен окончателно.
От 1718 г. Липа е областен център част от Хабсбургската империя. В 1779 г. Банат става част от Кралство Унгария. В 18-19 век Липова е добре развит икономически център с известни майстори занаятчии, работещи тук. В периода на революцията през 1848 – 49 и в началото на 20 век Липова се превръща във важен център на политическа и национална активност. По време на тази революция в 1848 Банат е завладяван от сръбски войски. След нея той става австрийска провинция, която през 1860 г. пък става интегрална част от Кралство Унгария. През октомври 1918 г. в Темешрар е обявена Банатската република и правителството на Унгария признава нейната независимост. Републиката обаче просъществува за кратко – сръбски войски навлизат в региона и го овладяват. Съгласно Мирния договор от Трианон в 1920 г. голямата част от Банат е дадена на Румъния. Имена на известни исторически личности са свързани с този замък – страшилището за турците [[Янош Хуняди|Ян Хуняди]] и Георги Дожи които са секеи, крал [[Матяш Корвин]] Хунияди, Янош Заполски и пр. Най-ранния открит запис в който се споменава квартала на община Липова – Шомош е от 1278 г. под името „Solymos“, а Радна, където днес е жп гарата, – от 1440.▼
 
В 1529 Липова е със статут на свободен кралски град. Поради непрекъснатите борби, градът пет пъти пада под османска власт. В 1551 турците обсаждат крепостта и тя пада, но османците се задържат съвсем за кратко и скоро са принудени да отстъпят пред войските на трансилванския канцлер. В 1552 след падането на [[Тимишоара|Темешрар]], турците си връщат Липа и го държат до 1595, нещата се повтарят в 1613 – 1686, в 1690 – 1691 и в 1695 – 1716 г., когато турците най-сетне са прогонени и градът е освободен окончателно.
 
▲От 1718 г. Липа е областен център, част от Хабсбургската империя. В 1779 г. Банат става част от Кралство Унгария. В 18-19 век Липова е добре развит икономически център с известни майстори занаятчии, работещи тук. В периода на революцията през 1848 – 491849 и в началото на 20 век Липова се превръща във важен център на политическа и национална активност. По време на тази революция в 1848 Банат е завладяван от сръбски войски. След нея той става австрийска провинция, която през 1860 г. пък става интегрална част от Кралство Унгария. През октомври 1918 г. в Темешрар е обявена Банатската република и правителството на Унгария признава нейната независимост. Републиката обаче просъществува за кратко – сръбски войски навлизат в региона и го овладяват. Съгласно Мирния договор от Трианон в 1920 г. голямата част от Банат е дадена на Румъния. Имена на известни исторически личности са свързани с този замък – страшилището за турците [[Янош Хуняди|Ян Хуняди]] и Георги Дожи които са секеи, крал [[Матяш Корвин]] Хунияди, Янош Заполски и пр. Най-ранния открит запис в който се споменава квартала на община Липова – Шомош е от 1278 г. под името „Solymos“, а Радна, където днес е жп гарата, – от 1440.
 
Имена на известни исторически личности са свързани със замъка Липа – страшилището за турците [[Янош Хуняди|Ян Хуняди]] и Георги Дожи, които са секеи, крал [[Матяш Корвин]] Хунияди, Янош Заполски и пр. Най-ранният открит запис, в който се споменава квартала на община Липова – Шомош, е от 1278 г. под името „Solymos“, а Радна, където днес е жп гарата – от 1440 г.
 
== Вижте също ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Липова“.