Африканско изкуство: Разлика между версии

В началото на ХХ век историци на изкуството като Карл Айнщайн, Михал Собески и Лео Фробениус публикуват важни трудове, придавайки на африканското изкуство статут на [[Произведение на изкуството|естетически обект]], а не само на етнографски обект. <ref>Strother, Z. S. (2011). À la recherche de l’Afrique dans ''Negerplastik'' de Carl Einstein. ''Gradhiva'', 14: 30 – 55. [http://journals.openedition.org/gradhiva/2130 link].</ref> В същото време художници като [[Пол Гоген]], [[Пабло Пикасо]], [[Жорж Брак]], [[Андре Дерен]], [[Анри Матис]], [[Джоузеф Ксаки]] и [[Амедео Модиляни]] стават известни и вдъхновени от африканското изкуство сред другите форми на изкуството. <ref name="African Influences in Modern Art"></ref> В ситуация, в която утвърденият [[авангардизъм|авангард]] се придържа към ограниченията, налагани за обслужване на света на изявите, африканското изкуство демонстрира силата на добре организираните форми; произведени не само чрез реагиране на зрението, но и за въображение, емоция, мистично и религиозно преживяване. Тези художници виждат в африканското изкуство формално съвършенство и изтънченост, обединено с феноменална изразителна сила. Изучаването и реакцията на африканското изкуство от художниците в началото на ХХ век улеснява интереса към абстракцията, организацията и реорганизацията на формите и изследването на емоционални и психологически области, досега невиждани в западното изкуство. По този начин е променен статутът на визуалното изкуство. Изкуството престава да бъде просто и преди всичко [[Естетика|естетическо]], но се превръща и в истинска среда за философски и интелектуален дискурс. <ref>{{Cite journal|last=Mashabane|first=Phill|date=2018|title=Africanism in art and architecture: The keynote address delivered at the twelfth annual conference of the South African Journal of Art History|journal=South African Journal of Art History|volume=33|issue=3|page=iv-vii}}</ref>