Димитър Благоев: Разлика между версии

Скоро след завръщането си в България Благоев пише първите си статии във вестник „[[Македонски глас (1885 - 1887)|Македонски глас]]“<ref name="Боршуков 517">{{cite book |title= „История на българската журналистика 1844 – 1877“, 1878 – 1885. Второ допълнено издание |last= Боршуков |first= Георги |year= 1976 г. |publisher=Наука и изкуство |location=София |pages=517 }}</ref> и започва да издава социалистическото списание „[[Съвременний показател]]“. През 1886 написва брошурата „Нашите апостоли“, в която акцентира на демократичните и революционните възгледи на [[Любен Каравелов]] и [[Христо Ботев]], като се „противопоставя“ на опитите за фалшификация на същността на делото им. В следващите няколко години учителства в различни градове из страната, като е уволняван многократно заради възгледите си. В [[Шумен]] работи заедно с [[Янко Сакъзов]]. През 1890 г. се установява във [[Велико Търново]]. Смята се, че по това време Благоев окончателно оформя у себе си марксистки възгледи и достига до идеята за създаване на партия на [[работническа класа|работническата класа]].

 

 

През 1892 г. публикува брошурата „Социализмът и задачите на българската работническа класа“. На 1 ноември същата година в Търново под съвместната редакция на Благоев и [[Никола Габровски (политик)|Никола Габровски]] започва да излиза органът на БСДП – вестник „Работник“. На страниците му Благоев защитава нуждата от обвързване на социалистическото с работническото движение. Той смята, че е нужно съществуването на партия на работническата класа, в което си схващане си противоречи с организацията на „съюзистите“ – [[Български социалдемократически съюз|Българският социалдемократически съюз]]. Те смятат соцално-икономическата обстановка в България за недозряла за създаването на партия. На страниците на в-к „Работник“ Благоев води полемика и с представители на [[народничество]]то в България, които твърдят, че в България не може да се създаде работническа класа.