Голям юс: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-{{Unicode\|(.*?)}} +\1) |
Ентусиастъ (беседа | приноси) м В нито един български говор не е запазено оригиналното носово произношение на юсовете. Там, където има останки от него в Беломорска Македония и Родопите не става въпрос за носови гласни (като в полски, френски, португалски и пр.), а за разложен назализъм - т.нар. ринезъм. В Костурско наместо глаголното окончание"-еш" има "-иш" - Ш к л и ф о в, Б. Костурският говор. С., 1968; Ш к л и ф о в, Б. Речник на костурския говор. С., 1977 |
||
Ред 10:
[[Файл:Bulgarian dialect map-yus.png|200px|мини|Развой на големия юс в българските диалекти]]
Следният цариградски труд на хилендарския свещенослужител Иларион Стоянов от 1844 г. свидетелства за борбата за запазване на българския облик на езика и азбуката по време на Османското владичество в условията на нахлуване на печатни руски текстове.: „''...много полезно бы было Български-тѣ списатели дабы ся свѣстили ѿ прелесть-тѫ, въ коѭ-то сѫ паднали! И дабы ѡбърнали вниманіе-то си да изслѣдватъ Българскі-атъ языкъ, не вече въ печатаны-тѣ цьрковны книгы, (кои-то сѫ исправени по Русско-то произношеніе), но въ кожены-тѣ стары рѫкописы, въ кои-то є погребенно сѫкровище-то на днешный-атъ Български языкъ.''“<ref>Православное оученіе или Сокращенно Хрістіанско Богословіе… преведено на Български… ѿ Священноинока Хилиндарскаго Іларіона Стоянова Еленчанина, въ Цариградѣ, 1844, стр. 222</ref>. От тези редове се вижда и ранният облик на доосвобожденческия български правопис и употребата както на ѫ, така и на неговия [[Ѭ|йотиран вариант]] ѭ.
=== Развой на големия юс в българските диалекти ===
От почти всички български диалекти е отпаднал изговорът на големия юс. Но в [[Солунски говор|Солунския]] и [[Костурски говор|Костурския говор]] той все пак е запазен
=== Големият юс в правописа след Освобождението ===
| |||