Разлика между версии на „Враниловци“

редакция без резюме
 
== География ==
Село Враниловци се намира на около 9 km запад-северозападно от центъра на областния град [[Габрово]] и 16 km югоизточно от [[Севлиево]]. Разположено е в широката долина между [[Черновръшки рид|Черновръшкия рид]] на юг и югозапад и платото [[Стражата (плато)|Стражата]] на североизток, край левия бряг на река [[Лопушница (приток на Росица)|Лопушница]]. През селото тече река Шаварна, ляв приток на Лопушница<ref name=ГЕБ>[[Голяма енциклопедия „България“]], том 4, стр. 1434, [[Труд (издателство)|Книгоиздателска къща „Труд“]], София, [[2011]] г.</ref>. Климатът е [[Умереноконтинентален климат|умереноконтинентален]], почвите в землището са преобладаващо [[Сиви горски почви|светлосиви горски]]<ref name=ГЕБ/>. [[Надморска височина|Надморската височина]] в центъра на селото при сградата на кметството е около 285 m, в северния край прикъм устието на Шаварна намалява до около 280 m, а във високия югоизточен край нараства до около 395 m.
 
През северния край на Враниловци минава второкласният [[републикански път II-44]] (Севлиево – Габрово), а в селото от него се отклонява на юг третокласният [[републикански път III-4402]], минаващ през селата [[Райновци (Област Габрово)|Райновци]], [[Смиловци (Област Габрово)|Смиловци]] и [[Гъбене]] към село [[Горна Росица]].
 
На около 600 m северозападно от селото, на река Лопушница, има [[язовир]] с площ около 19 ha, по-голяматаизточната част от коятокойто е в землището на Враниловци, а останалата е в землищата на селата [[Новаковци]] и [[Армените]].<ref>[https://kais.cadastre.bg/bg/Map Агенция по геодезия, картография и кадастър, Карта, село Враниловци, поземлен имот 12168.10.153; към юли 2020 г.]</ref>
 
Населението на село Враниловци, наброявало 520 души при [[Преброявания на населението в България|преброяването]] към [[1934]] г., след известни колебания в числеността намалява до 268 души (по текущата демографска статистика за населението) към [[2019]] г.<ref>[https://www.nsi.bg/nrnm/show9.php?sid=847&ezik=bul Справка за населението на с. Враниловци, общ. Габрово, обл. Габрово]</ref>
 
== История ==
През [[1961]] г. дотогавашното населено място ''[[колиби]] Враниловци''<ref>[https://www.nsi.bg/nrnm/show2.php?sid=55619&ezik=bul&e=64063 Справка за с. Враниловци, общ. Габрово, обл. Габрово към 07.03.1959 г.]</ref> придобива статута на село.<ref>[https://www.nsi.bg/nrnm/show2.php?sid=55619&ezik=bul&e=64190 Справка за с. Враниловци, общ. Габрово, обл. Габрово към 26.12.1961 г.; Събитие: промяна на характеристика]</ref>
 
Между [[7 век|7]] и [[4 век]] пр. Хр. районът е населен от древни тракийски [[Животновъдство|скотовъдни]] [[племе]]на. През землището под [[витата скала]], преминава стар римски път, който в миналото представлява важен военен и търговски маршрут, съединяващ [[Трансилвания]] и [[Мизия]] с [[Цариград]] и [[Анадола]]. Селото е основано през първата половина на [[17 век]] от преселници от опожареното и напълно разграбено от турците славянобългарско [[селище]] Тахтаклий. Земите са заети от днешното село [[Драгановци (Област Габрово)|Драгановци]]. В продължение на половин век заселниците създават първите задруги със свой [[имот]] и постепенно формират 3 махали: [[Данчевци]], Враниловци и [[Божковци]].
 
 
== Личности ==
* [[Никола Маринов (писател)|Никола Маринов]] (1909 – 1982), български писател, роден във Враниловци.;
* Кольо Атанасов, български журналист и писател, член на [[Съюз на българските журналисти|СБЖ]] и [[Съюз на българските писатели|СБП]], награден с [[Св. св. Кирил и Методий (орден)|ордените „Кирил и Методий“ – І и ІІ степен]]; роден на 12 октомври 1922 г. във Враниловци, починал през 2002 г. в Габрово.<ref>[http://www.archives.government.bg/guides/20_P_C_2016.pdf Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Габрово; Пътеводител по фондовете на Държавен архив – Габрово (1944 – 2014 г.), стр. 659 – 660; Атанасов, Кольо Христов (1922 – 2002)]</ref>
 
== Източници ==
2216

редакции