Разлика между версии на „Панчо Накашев“

м
Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“, -((?:(?:\b|0)[5-9]|1\d|[2-9][05-9]|[23]00)(?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?(ят?)\b +\1-и\2)
м (Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“, -((?:(?:\b|0)[5-9]|1\d|[2-9][05-9]|[23]00)(?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?(ят?)\b +\1-и\2))
От 1922 г. започва своето самостоятелно развитие като собственик на аптека и фармацевтична лаборатория в София. Първоначално внася хинин за лечение на малария, а скоро след това – само съставките и започва производство на лекарството в своята лаборатория, изградена в приземния етаж на къщата му на улица „Гурко“. Както аптеката, така и лабораторията, са в основата на типично фамилно предприятие, в което участва цялото семейство на Панчо Накашев. Аптеката му в София се намира на ъгъла на булевардите „[[Витоша (булевард в София)|Витоша]]“ и „[[Патриарх Евтимий (булевард в София)|Патриарх Евтимий]]“.<ref name=":1">[http://www.scribd.com/doc/17550760/Between-Two-Worlds-Lils-Story Seibert, Liliana. Between Two Worlds. Lil's Story, The George Press, Halesite, New York, 2009. (Спомени на дъщерята на Панчо Накашев Лиляна.)]</ref>
 
През 30-те и началото на 40-те години на XX век, с дейното участие на съпругата си Елена Мазнева-Накашева, Панчо Накашев развива активна обществена дейност. През този период те общуват както с дейците на българското освободително движение на Македония, така и с някои от най-известните влиятелни българи-интелектуалци, първоначално обединени в кръга "Сенаторите"„Сенаторите“ (кафене "България"„България“), който по-късно прераства в интелектуалното общество на кафене „Цар Освободител“, свидетелство за което са скиците, шаржове и картини на художника [[Александър Добринов]]. Българският национален въпрос, Македония и Щип са неизменно част от неговия живот, както и на живота на съпругата му и на цялото му семейство.
 
В края на 30-те години на XX век и с помощта на овчаря Иван Раев от [[Енина]] започва да изследва билката [[Беладона|лудо биле]], чрез която създава лекарството „Белабулгара“("Bellabulgara"), стабилизирано и стандартизирано за лечение на Пост-енцефалитен Паркинсонизъм. В своята аптека Панчо Накашев работи с магистър-фармацевта Константин Цанков, по-късно съпруг на голямата му дъщеря Екатерина Накашева-Цанкова, юрист. Синът на Панчо Накашев – Константин Накашев, инженер-химик и магистър-фармацевт, е активен участник в разработката на лекарството „Белабулгара“.
 
На 13-яия годишен лекарски конгрес от 1940 г. доктор Джозефин Нийл (Dr. Josephine B. Neal), специалистка по нервни болести от САЩ, в реферат определя лекарството "Bellabulgara" като най-ефикасно при лечението на болестта Пост-енцефалитен Паркинсонизъм. През 1940-41 година Панчо Накашев заедно с дъщеря си Надежда Накашева (по-късно – Петрова), финансист, защитава и потвърждава в САЩ регистрираната по-рано търговска марка на лекарството.
 
В края на 1946 година заминава за САЩ със съпругата си Елена и дъщеря си Лиляна Накашева (по-късно – Сайберт), също магистър-фармацевт, за да продължи да произвежда лекарството „Белабулгара-Накашев“ (Bellabulgara – Nakasheff).