Парнита (национален парк): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м fixlink |
м Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“) |
||
Ред 23:
Скалите на Парнитас са със седиментен произход, формирали са се през палеозойската, мезозойската и неозойската ера. Преобладаването на варовиковите скали е довело до дълбокото нарязване на планината и следствие от това е формирането на множество пещери. Между тях най-известни са Панос в каньонът на Келадона, Тамилтиу – пропастта на Керамидос, Нгурас в Западен Парнитас, Декелия в Източен Парнитас и др.
В Парнитас има множество извори, между тях най-известни са изворите на Китарас (които подхранват езерото Китара) в Източен Парнитас и Нгурас в Западен Парнитас. Климатично Парнитас се отличава от останалите планини на полуостров Атика: 700 мм годишна сума на валежите, 110 дъждовни дни, 22 дни със снеговалеж, като образуването на заледявания и на мъгли не са рядко явление. Климатът е много здравословен. От 1914 г. действа санаториум
Парнитас се отличава с особено гъста растителност в източната си част, където влажността е твърде висока. Преобладаващ вид е [[алепски бор|алепският бор]]. Над 800 м и по-високо расте кефалонската ела, която формира уникални за Атика елови гори. В Парнитас се срещат и други форми на растителност, като кестени, върби, тополи и др. В планината се срещат още кедри, дъб, клен, мирта и др., които формират естествената растителност. В Парнитас обитават повече от 1000 вида растителност, между които лилии, минзухари, божури, камбанки, орхидеи и др. Редица от тях са редки и ендемични, като камбана на Целзий, червено лале, червена лилия, бял божур, черна фритилария и т.н.
| |||