Разлика между версии на „Грамофонна плоча“

#WPWP
м (Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“))
(#WPWP)
[[Файл:3 vinyl singles.jpg|мини|300px|Различни видове грамофонни плочи – 12, 10 и 7 инча]]
'''Грамофонната плоча''' е аналогов [[носител на информация]], най-често изработен от [[поливинилхлорид]], който се използва за репродуциране на [[звук]] от [[грамофон]]. Грамофонът е патентован от Берлинер на 26 септември 1887 г. Първите плочи били от цинк. През 1893 г. на пазара се появяват първите грамофонни плочи от ебонит, които имат продължителност на записа от 2 минути при 70 оборота в минута. Три години по-късно ебонитът е заменен с шеллак. Първите реални грамофонни плочи са създадени около [[1890]] година, малко по-късно са пуснати и първите плочи за потребителите, които вече са се слушали при честота на въртене 78 [[Оборот в минута|оборота в минута]]. те са били направени предимно от шеллак, твърд и чуплив материал наподобяващ бакелит. След това плочите се усъвършенстват, звуковъзпроизвеждането става все по-качествено, намалява се [[шум]]ът, [[оборот]]ите на въртене на плочата стават 78, после намаляват на 45 оборота при свръх-качествено възпроизвеждане и 33 [[оборот в минута|оборота в минута]] при дългосвирещите плочи, но с по-ниско изразен честотен диапазон. В рядка употреба на пазара съществуват и грамофонни плочи за аудиовъзпроизвеждане на 16 <sup>2</sup>/<sub>3</sub> оборота. Първите патенти на двуканален стереофоничен запис датират от 1931 година. Едва след Втората световна война обаче е започната по-интензивна работа в тази абласт.
[[File:12in-Vinyl-LP-Record-Angle.jpg|thumb|right|Типичен 12-инчов запис [[LP запис | Lp]].]]
 
{{listen
|filename=78tours.ogv|title=78&nbsp;rpm video
|description=Видео на въртящ се двигател от 1936 г. 78&nbsp;обороти в минута (неелектронно захранване) грамофон, звук от [[шеллак]] покритие, запис.
|format=[[Ogv]]}}
== Начин на действие ==
[[Диск]]ът (плочата), поставен на грамофона, се върти с постоянни [[оборот]]и от порядъка на 78; 45⅓, 33⅓ или 16⅓. Върху диска има [[бразда]], която представлява улей, канал и тази бразда е насочена спирално към центъра на диска (плочата); тази [[бразда]] представлява записа. Когато плочата е поставена на грамофона и се върти с определените [[оборот]]и, върху плочата се поставя иглата, която е закрепена на [[тонрамо]]то. Трептящата игла е свързана към звукоотнемателя (дозата), по този начин иглата влиза в браздата (канала) на плочата и започва да трепти, тези механични трептения на иглата се предават на дозата и се трансформират в [[Електричество|електричен сигнал]]. Звукоотнемателят (дозата), която може да претрансформира трептенята по два начина: по електромагнитен или по пиезоелектричен метод, след това електрическите трептения, представляващи реалния сигнал, се усилват през [[усилвател]] и се подават на [[високоговорител]]я, като неговите трептения възпроизвеждат сигнала звуково. В този случай сигналът се нарича аналогов (реален), защото трептенията на иглата от плочата към дозата преминали през усилвателя са равни на трептенията на високоговорителя, измервани в херцове Hz.
18

редакции