Фирдоуси: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (- пък + ) |
Редакция без резюме |
||
Ред 30:
| подпис =
}}
'''Фирдоуси'''/'''Фирдауси''' или '''Хаким Абу'л-Касим Фердоуси Туски''' (още ''Абулкасем'',
== Живот ==
Ред 40:
=== Животът му като поет ===
Фирдоуси работи върху своя епичен труд 30 или 35 години, който завършва през 1010 година на около 70-годишна възраст. Вече е загубил сина си (по който повод той пише знаменита [[елегия]], включена в „Шах-наме“). Творбата е посветена на султан [[Махмуд Газневи]], който обаче проявява слаб интерес към творчеството на поета. Според една недостоверна легенда Махмуд бил този, който поръчал „Шах-наме“ на Фирдоуси. За това той му обещал по [[жълтица]] за всеки бейт от творбата. Когато поета представя пред султана „Шах-наме“ той бил осмян от придворните поети Унсури, Асджади и Фарухи. Гледайки бедния старец, те определили жеста му като „селяндурщина“ – такъв посредствен поет да прави посвещение в името на самия султан. Фирдоуси получава за награда 60 000 сребърни [[дирхем]]и. Обиден, поетът отишъл на баня. Там разделил парите между уредника на банята и продавача на бира. Този жест обидил жестоко Махмуд и той заповядал Фирдоуси да бъде умъртвен
По-късно по стечение на обстоятелствата Махмуд в крайна сметка за пръв път чува няколко двустишия от „Шах-наме“. Когато разбира коя е творбата, той помилва Фирдоуси и дори решава да му се реваншира. По това време след тежки пътувания и скитания поетът е отново в родния си град. Султанът изпратил в Тус керван с жълтици, но докато влизал през западната врата „Рудбар“ на път за Табаран, през източната врата „Ризан“ изнасяли вече ковчега с тялото на Фирдоуси. Тъй като изповядвал ревностен [[зороастризъм]] до края на живота си, местният проповедник не позволил един ''рафиди'' (неверник) да бъде погребан в мюсюлманско гробище. Фирдоуси бил положен в градина отвъд портите на града. Жълтиците били предложени на дъщеря му (според някои източници сестра му), която гордо ги отказала. Когато научил за това, султанът разпоредил с тях да възстановят [[Кервансарай|кервансарая]] в Чаха на пътя от [[Мерв]] за Нишапур, а също така да изгонят от града духовника, попречил поета да бъде погребан с почести.
|