Хенриета Суон Ливит: Разлика между версии

'''Хенриета Суон Ливит''' ({{lang|en|Henrietta Swan Leavitt}}; 4 юли 1868 г. – 12 декември 1921 г.) е американска [[астроном]]ка, известна с откриването на връзката между [[светимост]]та и периода на [[Цефеида|цефеидите]]. Завършва Радклиф колидж, и започва да работи в обсерваторията на Харвардския колеж като „човешки компютър“ през 1893 г., където се занимава с каталогизиране на звездите по яркост от [[Фотографска плака|фотографски плаки]]. Макар и да получава слабо признание приживе, приносите ѝ в астрономията са значителни. С връзката период-светимост на цефеидите (закон на Ливит) за пръв път е измерено разстоянието между Земята и друга галактика.<ref>Leavitt, Henrietta Swan, Pickering, Edward C. ''Harvard College Observatory Circular'', vol. 173, pp. 1 – 3. </ref>

Хенриета Суон Ливит е дъщеря на пастора от Конгрегационната църква Розуел Ливит и съпругата му Хенриета Суон (Кендрик), родена в Ланкастър, в щата Масачузетс. Тя е потомък на [[дякон]]а и шивач Джон Ливит, английски [[Пуританство|пуритан]], който се установява в колонията Масачузетс бей в началото на XVII век.

Тя учи в Оберлин колидж и завършва Радклиф колидж, който тогава се нарича ''Общество за колегиално обучение на жени'', където получава бакалавърска степен през 1892 г. Тя получава широко образование, с курсове по старогръцки, изкуства, философия, аналитична геометрия и математически анализ.<ref name="carnegiescience">„1912: Henrietta Leavitt Discovers the Distance Key.“ </ref> Едва през четвъртата година тя следва курс по астрономия, който завършва с оценка А−. <ref name="Johnson">{{cite book|last=Johnson|first=George|title=Miss Leavitt's Stars: The Untold Story of the Woman Who Discovered How To Measure the Universe|date=2005|publisher=Norton|location=New York|isbn=0-393-05128-5|edition=1st}}</ref>{{Rp|27}} След това тя пътешества в Америка и в Европа, по това време на койтокоето тя и изгубва слуха си.<ref>{{Cite book|title=The Biographical Encyclopedia of Astronomers|last=Hockey|first=Thomas|publisher=Springer|year=2007|isbn=|location=|pages=|via=}}</ref>

[[Файл:Astronomer_Edward_Charles_Pickering's_Harvard_computers.jpg|ляво|мини|250x250пкс|Ранна снимка на 'харема на Пикеринг', както са били наричани жените- човешки компютри, събрани от Пикеринг. Сред тях били Ливит, [[Ани Джъмп Кенън]], [[Уилямина Флеминг|Уилиямина Флеминг]] и [[Antonia Maury|Антониа Мори]].]]

През 1893 г. започва работа с цел да получи магистърска степен по астрономия в обсерваторията на Харвардския колеж; която тя така и не завършва.<ref>{{cite book|last=Kidwell|first=Peggy Aldrich|title=Leavitt, Henrietta Swan. American National Biography Online|date=2000|publisher=Oxford University Press}}</ref> В обсерваторията на Харвардския колеж тя започва да работи като една от жените−човешкижените човешки компютри, наети от Едуард Пикеринг да измерват яркостта и да каталогизират звездите по фотографкитефотографските плаки на обсерваторията (в началото на 20 век, на жени не се позволява да работят на телескопи). <ref>[http://www.exploratorium.edu/origins/hubble/people/supernovas.html Exploratorium note]</ref> Първоначално Ливит се самоиздържа, по-късно започва да получава заплата от $0.30 цента на час за работата си.{{Rp|32}} Бележките за нея я описват като „''трудолюбива, сериозна…безсериозна… без да се впуска във фриволности и самоотвержено отдадена на семейството си, църквата, и кариерата''“ 

Пикеринг дава на Ливит да изучава [[Променлива звезда|променливите звезди]], т.е. звезди, чиято светимост се променя с времето. Според Джереми Бърнщайн, „''променливите звезди са били обект на интерес от години, но когато тя е изследвала тези плаки, аз се съмнявам Пикеринг да е мислел, че тя ще направи значително откритие − такова, което да промени астрономията''.“ Ливит изучава хиляди звезди от [[Магеланови облаци|Магелановите облаци]]. През 1908 г. тя публикува резултатите от тези наблюдения в ''Аналите на астрономическа обсерваторията на Харвардския колеж''. При тези наблюдения тя открива, че колкото по-ярка е звездата, толкова по-дълъг ѝ е периодът. След по-задълбочени изследвания, през 1912 г. тя потвърждава резултата, както и както че връзката е много силна и предсказуема.

[[Файл:Leavitt_henrietta_b1.jpg|alt=Woman sitting at desk writing, with short hair, long-sleeved white blouse and vest|мини|Хенриета Суон Ливит на бюрото си в обсерваторията на Харвардския колеж]]

Ливит прави опростяващата хипотеза, че всички звезди от Магелановите облаци са, приблизително, на едно и също разстояние, така че тяхната светимост може да бъде изчислена от тяхната видима [[звездна величина]] (която се измерва директно на плаките) и разстоянието до съответния магеланов облак. „''Тъй като променливите, най-вероятно, са на почти едно и също разстояние от Земята, техните периоди видимо са свързани с техните светимости, които се определят от техните маси, плътности и повърхностни яркости''“, четем в оригиналната статия на Ливит.

Това откритие, което идва след изучаване на 1777 променливи звезди от фотографските плаки, става известно като „зависимост период-светимост“ или „закон на Ливит“. Така, логаритъмът на периода е право пропорционален на логаритъма на светимостта на звездата. 

Връзката период−светимост прави от цефеидите „стандартни свещи“ в астрономията, и това позволява на астрономите да изчисляват разстояния до галактики, за които измервания на паралакса не могат да бъдат извършени. Година след като Ливит публикува резултатите си, [[Ейнар Херцшпрунг]] измерва разстоянията до няколко цефеиди в центъра на [[Млечния път]], и с тази калибровка, и закона на Ливит, с голяма точност може да бъде изчислено разстоянието до коя да е цефеида. 

Скоро, цефеиди са открити и в други галактики, като [[Андромеда (галактика)|Андромеда]] (от [[Едуин Хъбъл]], през 1923 – 1924 г.), и измерването на разстоянията до тях е важна съставна част от доказателството, че „спиралните мъглявини“ са други галактики, разположени далеч извън Млечния път. Тези развития карат Харлоу Шапли да измести Слънцето от центъра на галактиката в представите от времето, в рамките на тогавашния „[[Голям дебат]]“, а Едуин Хъбъл за измести галактиката от центъра на нашата Вселена. Така, откритието на Ливит променя завинаги представата ни за Вселената.

Въпреки че е платенаработила само за 10,50 долара на седмица, откритието на Ливит за измерване на разстояния на галактичен мащаб открива пътя на съвременната астрономия за разбиране на структурата и мащаба на Вселената.

Ливит е членувала във Фи-бета-капа, Американската Асоциация на университетските жени, Американското астрономическо и астрофизическо дружество, Американската асоциация за насърчаване на науката, и е била почетен член на Американската асоциация на наблюдателите на променливи звезди. Нейната ранна смърт е трагедия за колегите, по професионални и лични причини. В нейния некролог, Солън Бейли пише "''Тя имаше способността да оценява всичко значимо и обично в другите, беше толкова лъчезарна, че за нея всичко в живота бе красиво и пълно със смисъл''"{{Rp|28}}

* На нея е наречен [[астероид]]а 5383 Ливит и кратера Ливит на [[Луна]]та, в нейначест на нея и на всички глухонеми, работили като астрономи.<ref>{{cite web|title=Asteroids and Comets: 5383 Leavitt (4293 T-2) Leavitt Orbital Information|url=http://comets.universetoday.com/l/8395/5383-Leavitt-4293-T-2|archiveurl=https://archive.is/20130615231932/http://comets.universetoday.com/l/8395/5383-Leavitt-4293-T-2|dead-url=yes|archivedate=15 юни 2013|accessdate=4 април 2013}}</ref><br>

Робърт Берли пише биография ''Погледни нагоре!: Хенриета Ливит, жена- пионерка в астрономията'' за по-младата аудитория (4 – 8 години).