|
| потомство =
| наследник = като галички княз: Даниил Глицки{{Br}} като български цар: [[Мицо Асен]]/[[Константин Асен]]
| съпруга = [[Анна Арпад(12 век)|Анна]]
| втори брак =
| трети брак =
| баща = княз Михаил II Всеволодович
| майка = княгиня Мария Романова - Владимиро-Волинска
| герб = Halicz coa XIVw.png
}}
'''Ростислав Михайлович''' е славянски владетел от руски произход.
Той е [[княз]] на [[Новгородска република|Новгородската република]]<ref>[[Новгородска република]] ([http://tomovl.ru/komi/novgorod.html ''www.tomovl.ru''])</ref> (1229 – 1230), [[Галиция]] (1238, 1241), [[Чернигов]]ското княжество (1241 – 1243), [[Бан (титла)|бан]] на [[Славония]] (1247 – 1248) и [[Мачва]] (1248 – 1262). Обявява се за цар на [[Втора българска държава|България]], но управлява само Видинската област (макар и чак от [[Браничево]] поне до [[Лом]]) и е признат за цар само от [[Унгария]]. Чрез династични бракове – свой и на децата си, се свързва с много от европейските династии.
== Биография ==
РостиславСин е син на новгородския княз Михаил Всеволодович и на Мария Романова, дъщеря на галичкия княз Роман Мстиславич. През [[1230]] г. тойбаща организираму детрониранетое надетрониран бащаи ситригодишният иРостислав ставае новгородскикоронясан за нов княз, но само заслед няколко седмици, защото съседните князе изпращат войски, които го прогонват. Искат дори да го оковат и хвърлят в тъмница, но майкасемейството му се застъпва за него. Княз Михаил също го помилва, но муе казвапринудено да напусне княжеството и повече да не се връща в него. През 1236 г. умира дядо му Роман и понеже няма синовеемигрира, трябвалокато да го наследи дъщерябаща му Мария,става но тя прехвърля правата си на своя син и така Ростислав ставапо-късно княз на Черниговското и на Галичкото княжество, а в края на живота си и [[велик княз]] на [[Киев]]. От [[1236]] до [[1238]] г. Ростислав оглавява Галичко-Волинското княжество, след което е изместен от своя вуйчо [[Даниил Галицки]].
Ростислав стига до Унгария и презПрез 1243 г. се жени за принцеса Анна, дъщерята на унгарския крал [[Бела IV]], става бан на [[Мачва]] и на [[Славония]] и получава управлението на тези области. След като Бела ІV умира внезапно, тронът заема неговият племенник. На съвета на бароните Ростислав показва завещанието на крал Бела ІV, според което той е негов наследник. То обаче е обявено за фалшиво. Новият крал прогонва Ростислав от столицата Пеща, но като компенсация му дава графството Токошгар при устието на река Сава. Тогава по нея минава границата с България.
През [[1255]] г. жени дъщеря си [[Анна Ростиславна]] за българския цар [[Михаил II Асен]] и му става съюзник във войната срещу [[Никейска империя|Никея]]. Поради младежката възраст на Михаил Асен оказва силно влияние върху неговата политика. След победата над никейските войски и молбата на император [[Теодор II Ласкарис]] за мир Ростислав Михайлович е натоварен с мисията да води преговорите от българска страна. Както пише [[Георги Акрополит]], той бил подкупен с над 1000 дара, между които расови коне, скъпоценности, скъпи платове и предмети. В резултат подписва печално известния [[Регински мир]], чрез който Никея получава голяма част от българските земи в Тракия и Македония.
През 1254 г. Ростислав предприема пътешестване по Дунав. Стига до Свищов, а оттам до българската столица [[Търново]]. Там се среща с българския цар Михаил ІІ Асен и му предлага да присъедини графството си към България, като срещу това владетелят следва да го назначи за командващ войската, към която ще присъедини и неговата, наброяваща 300 рицари с железни брони и 2000 оръженосци и други помощници. Царят се съгласява. За да скрепят съюза си, през [[1255]] г. Ростислав жени дъщеря си [[Анна Ростиславна]] за [[Михаил II Асен]] и му става съюзник във войната срещу [[Никейска империя|Никея]]. Новият военачалник се оказва много енергичен и амбициозен. Увеличава българската войска с 6000 души и тя вече наброява 15 хиляди. Със съгласието на цар Михаил ІІ Асен той повежда българската армия и своите рицари срещу никейския император [[Теодор II Ласкарис]] и му нанася няколко поражения. Василевсът моли за мир. Поради младежката възраст на Михаил Асен, галичкият княз оказва силно влияние върху неговата политика. След победата над никейските войски и молбата на император [[Теодор II Ласкарис]] за мир Ростислав Михайлович е натоварен с мисията да води преговорите от българска страна. Михаил ІІ Асен упълномощава Ростислав да води преговорите в определеното за целта селище Регни, което се намира в Никейската империя. Теодор Ласкарис посреща Ростислав като цар. Както пише [[Георги Акрополит]], всеки ден, никейският император праща на Ростислав кола с персийски килими, златотъкани одежди, златни и сребърни съдове. Регнийският мир е сключен, но вместо да донесе придобивки за победителката България, Никея получава много български територии в Македония и Тракия.Болярите в Търново приемат, че това е предателство спрямо интересите на България и смятат за виновен цар Михаил ІІ Асен, организират заговор и го убиват. На трона се възкачва неговият братовчед [[Калиман II Асен|Калиман ІІ Асен]], който се жени за вдовицата на предшественика си-Анна Ростиславна, за да легитимира властта си.Под предлог, че трябва да защити честта на дъщеря си, Ростислав обсажда [[Търново]]. Разбит е от войските на цар Калиман II (скоро след това убит) и заедно с дъщеря си се оттегля с оцелелите само 40 рицари в Унгария. Унгарския крал дава войска на Ростислав и с нея превзема Южен Банат, който обявява за българско царство.Установява се във [[Видин]] и се обявява за ''цар на България''. Тази титла му е призната от унгарците<ref>{{cite book | last = Fine | first = John V. A. | title = The Late Medieval Balkans – A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest}}</ref>. До края на живота си се титулува „цар на България“<ref>Голяма енциклопедия БЪЛГАРИЯ</ref> и дори сече монети с образа си. Не е приет обаче от българските боляри и не успява да вземе под свой контрол столицата. Болярите подкрепят [[Мицо Асен]], който става цар на България през 1256 година.
Този договор предизвиква болярското недоволство, Михаил II Асен е убит, а престола заема братовчед му [[Калиман II Асен]], който се жени за вдовицата на предшественика си, за да легитимира властта си.
Под предлог, че трябва да защити честта на дъщеря си, Ростислав обсажда [[Търново]]. Разбит е от войските на цар Калиман II (скоро след това убит) и заедно с дъщеря си се оттегля с войските си. Установява се във Видин и се обявява за ''цар на България''. Тази титла му е призната от унгарците<ref>{{cite book | last = Fine | first = John V. A. | title = The Late Medieval Balkans – A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest}}</ref>. До края на живота си се титулува „цар на България“<ref>Голяма енциклопедия БЪЛГАРИЯ</ref> и дори сече монети с образа си. Не е приет обаче от българските боляри и не успява да вземе под свой контрол столицата. Болярите подкрепят [[Мицо Асен]], който става цар на България през 1256 година.
Ростислав поема с голяма част от войските си към [[Бохемия]], за да помогне на тъст си във войната му срещу крал [[Отокар II (Бохемия)|Отокар II]]. Така Видинската област, чак до границите на област [[Браничево]], лесно е превзета от войските на бъдещия цар (и вече фактически владетел) [[Константин Асен]] през 1260 г. Унгарците, след като сключват мирен договор с Бохемия, завземат отново Видин и възстановяват Ростислав като владетел на Видинската област през март 1261 г.
|
