Покръстване на България: Разлика между версии

Потушаването на бунта от княз Борис е отразено в няколко исторически извора.<ref>[[#Bozhilov, Gyuzelev-1999|Божилов, Гюзелев (1999)]], с.194.</ref> Информация се черпи от „[[Отговорите на папа Николай I|Отговори на папа Николай I по допитванията на българите]]", „[[Бертински летописи|Бертинските летописи]]" и „[[Теофан Продължител|Продължител на Теофан]]“. При отговор на един от българските въпроси папата пише: ''„...и как вие, подготвени срещу тях със съдействието на божията сила, сте ги надвили от мало до голямо и заловили със собствените си ръце, пък и как всичките им първенци и по-знатни хора с целия им род били избити с меч, а не толкова знатните и по-малко видните не претърпели никакво зло...".''<ref>[[#LIBI (II)-1960|ЛИБИ II (1960)]], с.288.</ref> В третата част от Бертинските летописи, архиепископ [[Хинкмар от Реймс|Хинкмар Реймски]], съвременник на събитието, пише: ''„...Обаче царят наказал със смърт [само] петдесет и двама от болярите, които най-много бунтували народа против него, а на останалия народ позволил да си отиде навредим..."''.<ref>[[#LIBI (II)-1960|ЛИБИ II (1960)]], с.81.</ref> В писания през X век „Продължител на Теофан" се открива текста: ''„...Когато станало известно, че се покръстил, той се намерил пред въстанието на целия свой народ. Като носел на гърдите си изображението на божия кръст, той с помощта на малко хора ги победил, а останалите направил християни не вече тайно, но напълно явно и с тяхно желание..."''.<ref>[[#GIBI (V)-1964|ГИБИ V (1964)]], с.116.</ref>