Полимер: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире
м Bot: Automated text replacement (- пък + , -\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“)
Ред 1:
{{без източници}}
'''Полимерите''' са високомолекулни съединения, [[Молекула|молекулите]] на които се състоят от голям брой повтарящи се атомни групи, свързани помежду си с ковалентни химични връзки. Самите им молекули, наречени [[макромолекула|макромолекули]] заради големия си размер, са изградени от многократно повтарящи се елементарни звена. Броят на [[мономер]]ните звена в макромолекулите характеризира степента на полимеризация. В зависимост от нея биват: синтетични смоли или олигомери. Смолите са твърди или полутечни аморфни органични вещества с неголяма молекулна маса, способни при преработка да се превръщат в нетопими и неразтворими вещества. Полимерите, изградени от еднакви мономерни звена, се наричат хомополимери. Когато във веригата на макромолекулите се съдържат различни мономерни звена, полимерите се наричат съполимери.
Думата "полимер"„полимер“ идва от гръцките поли – много, и мерос – части. Терминът е създаден от шведския учен [[Берцелиус|Якоб Берцелиус]].
 
== Свойства на полимерите ==
[[Файл:Single Polymer Chains AFM.jpg|мини|175px|Линеен полимер наблюдаван с [[атомно-силов микроскоп]]]] Полимерите нямат точно определена молекулна маса. Голяма част от тях са неразтворими във вода, но се разтварят добре в [[бензен]], [[толуен]] и др. Плътността им варира от 0.8 до 2.5 g/cm<sup>3</sup>.
Свойствата на полимерите се определят от структурата им. Така например пространствено омрежените полимери са по-здрави от линейните, които пък са по-здрави от разклонените. Именно линейните полимери с молекулна маса над 12 000 се използват при найлона и [[целулоза]]та заради голямата си издръжливост при опъване.
За получаване на пространствено омрежени полимерни матрици се използват мономери или олигомери, които после могат да се втвърдят по [[Поликондензация|поликондензационен]] механизъм под действие на температура, лъчение, инициатори или втвърдители.
Линейните полимери с [[аморфна структура]] са еластични по природа. Могат да се деформират под външно въздействие и отново да възстановят формата си. Отнасят се към групата на еластомерите или каучуците.