Полунощ в Париж: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
{{xxx-мъниче}} → {{мъниче|xxx}} |
м Bot: Automated text replacement (- пък + ) |
||
Ред 31:
Докато двойката се наслаждава на престоя си в Града на влюбените, ненадейно се сблъскват с Пол, който е стар приятел на Инес. Той е описан като педантик, който говори уверено, макар точността му по отношение на историческите събития да се поставена под въпрос. Пол е човек, на когото Инес се възхищава, докато Гил го намира за непоносим.
Една вечер, когато Инес отива на танци с Пол и съпругата му, Гил се напива. Загубен в Париж, Гил сяда насред една улица. Когато минава полунощ обаче една кола от 20-те спира пред него, а хората вътре го подканват да се присъедини към тях. По този начин Гил попада в 20-те години на миналия век. Той се запознава със Зелда и Скот Фицджералд, които
Гил прекарва всяка следваща нощ в миналото. Неговите нощни разходки дразнят Инес и будят съмнения у баща ѝ, който наема частен детектив, който да го следва. Гил прекарва все повече и повече време с Адриана, която напуска Пикасо и заминава с Хемингуей, след като научава, че Гил е сгоден. Съвсем скоро Гил осъзнава, че е започнал да се влюбва в очарователната дама от миналото, която също не е безразлична към него. Това поражда някои вътрешни конфликти в героя, които той се опитва да разреши с помощта на Салвадор Дали, Ман Рей и Луис Бунюел. За тах обаче, като за сюреалисти, няма нищо странно в твърдението на Гил, че идва от бъдещето.
| |||