Габрово (община Струмица): Разлика между версии

Селото е основано от анагност Драгое около църквата „Св. св. Архангели Михаил и Гавраил“, за която [[Сърбия|сръбският]] цар [[Стефан Душан]] издава специална грамота. Впоследствие се издига втора църква „Света Богородица“ и двата храма получават дарения от сръбския властел кесар Войхна и регионалния владетел [[деспот]] [[Йоан Углеша]]. През 1374/5 г. Габрово с двете църкви е дарено от деспот [[Йоан Драгаш]] и брат му господин [[Константин Драгаш|Константин]] на атонския манастир [[Свети Пантелеймон (Атон)|„Свети Пантелеймон“]].<ref>Хр. Матанов. Княжеството на Драгаши, София, 1997, с. 225</ref>

 

 

През XIX век селото е чисто българско. Църквата „[[Свети Илия (Габрово)|Свети Илия]]“ е от XIX век.<ref name="Николовски 195">{{Цитат периодика| last = Николовски | first = Дарко | title =Иконите од црквата Св. Троица од селото Мождивњак, Крива Паланка | journal =Патримониум.mk | volume = 7 | issue =12 | pages =195 | url =http://www.kalamus.com.mk/pdf_spisanija/patrimonium_7/013%20=%20031_2%20Patrimonium%202014%20Darko%20Nikolovski.pdf}}</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Габрово е посочено като село с 80 домакинства, като жителите му са 185 [[българи]] и 35 [[ислям|мюсюлмани]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.186-187.</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от 1900 г. селото е населявано от 710 жители, от които 460 българи [[християнство|християни]] и 250 [[турци]].<ref>{{МЕС|159|2_08}}</ref>