Разлика между версии на „Детекторен радиоприемник“

м
Ако индуктора работи с честота над резонансната честота, той ще има капацитивен характер, защото ще има високо индуктивно съпротивление паралелно със собствено си капацитивно съпротивление. В паралелна резонансна верига, най-ниския вид съпротивление доминира поведението на схемата.
 
В този случай елементът вече няма да се държи като намотка, а по-скоро като кондензатор, така той ще отхвърли всяка нерезонансна по-висока честота. Наложително е да се работи с индуктивност малко под собствената резонансна честота, когато елементът трябва да се държи като намотка в резонансна регулируема верига. Увеличеният капацитет и индуктивност винаги понижават резонансната честота. Много различни комбинации от стойности могат да дадат правилната резонансна честота и на теория с идеални елементи не би имало разлика, но на практика ще има разлика в качествения фактор Q и импеданса. Правилното съотношение е важно при проектиране на филтри и осцилатори. За добър прием е важна и ширината на приеманата честотна лента съдържаща близки честоти. Правилното съотношение е важно при проектиране на филтри и осцилатори. Резонансните вериги с по-висок [[Q-фактор]] имат по добро отхвърляне на страничните ленти и подобряват максималния полезен сигнал. Важен извода е, че съотношението сигнал-шум при избраната честота не зависи само от това дали веригата е в резонанс. В идеализирана схема без загуби, общата енергия се формира от тока и напрежението изместени фазово на 90 градуса с максимални стойности. Когато се променя капацитета се променя и изходното напрежение, но за да се запази общата енергия, токът остава непроменен. Обратно, когато се измени индуктивността токът се изменя, но общото напрежение остава същото.
 
Изключение е, когато се използва филтриращ [[дросел]]. Обикновено се ползват по-голямголяма брой навивкииндуктивност, така че той да има максимален импеданс на дадената честота. Стойностите му се определят в зависимост от диапазона работни честоти. Съществуват и схеми, при които не се използва намотка (самонастроени нерегулируеми вериги).
 
=== Диод ===
Детекторните приемници с високо качество използват диоди с бърза рекомбинация с минимално прагово напрежение и [[паразитен капацитет]]. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.blog.vikiwat.com/diod/|заглавие=blog.vikiwat /diod/|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> За да се направят по-бързи, структурата на диодите е легирана със злато и други метали, така се увеличава скоростта на рекомбинация. Най-популярни за целта са германиевите диоди. Пиритът в естествен вид също съдържа злато и го прави подходящ. Праговото напрежение обикновено е 0,7 V за силициеви диоди и 0,3 V за германиеви диоди. Паразитния капацитет не трябва да надвишава 1Pf. [[Файл:Krystadyna charakterystyka prądowo-napięciowa-ru.svg|мини|Характеристика на диод за детекторен приемник.]]
[[Файл:Germanium Diode OA85.JPG|мини|290x290пкс|Германиев диод е често използван като детектор.]]
Диодът работи в нелинейния участък. Негово съпротивление във веригата се изменя в малки граници, като това става в синхрон със сигнала. Импедансът на диода се променя с нарастване на честотата и с мощността, която пропуска. Топлина приложена върху диода може да понижи точката на детектиране.<ref>[http://nrredc.blogspot.com/2016/05/temperature-effects-on-pn-diode-characteristics.html Temperature effects on pn diode characteristics Характеристики при повишаване на температурата].</ref>
От значение може да бъде дължината на антената когато е нужен силен сигнал от търсената радиостанция. С нарастване на дължината на вълната е необходима и по-дълга антена. Макар и да не е спазено това условие, не означава че антената ще бъде нефункционираща, но тя ще е слабо ефективна при по-ниските честоти. При голяма антена от единичен проводник се използва основно електрическата компонента на радиовълната, докато при [[ферит]]ната антена или рамка, магнитната компонента на радиовълната. Често те се използват в комбинация. Въпреки че всеки дълъг проводник ще работи добре, то добрите антени се построяват с определена геометрия, така че тяхната насоченост и характеристики да са лесно предвидими. Ако дължината на вълната е съизмерима с околните обекти, може да повлияе на настройката при детекторни радиоприемници за високи честоти.
 
Важен елемент е заземяването. Повечето детекторни радиоприемници използват монополни 1/4 вълнови антени, което значи че тяхното изходно напрежение и капацитет зависи спрямо неутралната Земя. В случай че не е достъпна удобна точка за заземяване на устройството, то може да се използва втора антена или друг метален предмет изолиран от основната антена. Това е известно като контрапункт. Заземителният проводник също може да прояви собствена индуктивност, ако е с голяма дължина и честотата е висока. Не е препоръчително да се ползва заземяване чрез нулевия и други проводници на електрическата мрежа. Това не само ще внесе вреден шум, но може да бъде и опасно при неизправна битова инсталация.
 
=== Демодулиране ===