Уикипедия

Престъпление и наказание: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
BotNinja (беседа | приноси)
Ботове
562 695 редакции
{{lang-ru}} => {{lang|ru}}
м Bot: Automated text replacement (-([a-zA-Zа-яА-Я\.])„ +\1 „, - пък + , -\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“)
Ред 16:
| следваща =
| бележки =
| издателство БГ = 1889-90 – сп."Искра" „Искра“ (Шумен)<br> 1900 – „Труд“ (В.Търново)<br>
| преводач = [[Васил Юрданов]] (1889-90)<br> М.Москов (1900)<br>
}}
Ред 73:
Първоначалната цел на Достоевски е да обори най-дълбоките аргументи срещу християнската вяра, в частност като се противопостави на модерния по онова време в Европа „рационален егоизъм“<ref name="an">[http://jollyroger.com/zz/yfired/Dostoevskyhall/cas/2.html „The Religion in Crime&Punishment“]</ref>. Олицетворение на тази философия е образът на Пьотр Петрович Лужин, който иска да се ожени за сестрата на Разколников, с цел тя да му стане прислужница.
 
Образът на Соня пък има забележително сходство с този на блудницата от Евангелието на Йоан, гл. 8 <ref>[http://www.biblegateway.com/passage/?book_id=50&chapter=8&version=82 Евангелие от Йоан].</ref>. Чрез Соня е представена идеята за саможертвата: героинята жертва всичко, включително и собствената си добродетел, за да спаси семейството си от глад. Образът на Соня не се вписва във философията на рационалния егоизъм на Лужин. Изглежда авторът е използвал образа на Лужин като въплъщение на тази философия, образа на Соня – на нейната противоположност, и образа на Разколников, който е разделен между двете. Чрез страданието на Разколников, който при убийството на лихварката се води от рационалния егоизъм, но с изкупителната сила на страданието, чрез Христовата вяра, постига истинска духовна свобода<ref name="an" />.
 
== Източници ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Престъпление_и_наказание“.