Разлика между версии на „Присад (област Бургас)“

м
Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“)
м (Bot: Automated text replacement (-(([0-9])|она|вама|има|мата|те|ляда|дата|дите|оните|рда|рдите|тина|тината|лко|овече|алко|овечето|лкото|тици|тиците|тки|тките) човека +\1 души))
м (Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“))
 
През 1929 г. Учителят Жеко Ставрев полага в Присад основите на читалищното дело. Младежите са организирали вечеринки и са изнасяли представления пред населението и със средствата, получени от тях са закупени четиринадесет книги – предимно за революционните борби. Просветените хора са ги прочитали и с аги разказвали на неграмотните. С всяка нова артистична проява книжният фонд на читалище „Възраждане“ се умножавал. С читалищната дейност е свързан Ради Иванов, който през 1932 г. е председател на настоятелството. Всичко е било на доброволни, обществени начала.
 
По думите на бургаския краевед Георги Райков, в с. Присад [[Антон Страшимиров]] е списвал [[вестник "Юг"„Юг“]], но за съжаление от него не е намерен нито един брой.
 
Диалектът на присадци е мног близък до българския книжовен език. По мнението на госпожа [[Цоня Дражева]] (Археолог и директор на бургаските музеи) – като анализира езика и носията им – присадци принадлежат към българската етнографска група на [[тронки]]те.