Произход на турците: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
{{xxx-мъниче}} → {{мъниче|xxx}} |
м Bot: Automated text replacement (- пък + ) |
||
Ред 38:
Името на турците се появява в българската книжнина едва през втората половина на [[XVIII век]], т.е. с началото на [[Възраждане]]то условно определяно със съставянето на „[[История славянобългарска]]“ (1760/62 г.).
Дотогава, за означение на мюсюлманите в империята от българите са използвани определенията „[[агаряни]]“ и „[[измаилтяни]]“, което ще рече че османските мюсюлмани са [[алегория|алегорично]] чада на библейската [[Агар]], робиня на [[Авраам]], и техния син [[Исмаил]]. В този книжовен и исторически контекст се поставя и въпроса за произхода на [[османци]]те, т.е. не на членовете на управляващата империята [[османска династия]], а на първите османски войни тръгнали от [[Сьогют]]. Най-сериозните изследователи по [[Разсъждение|темата]] [[Арнолд Джозеф Тойнби|Арнолд Тойнби]] и [[Стивън Рънсиман]]<ref>Английският историк Стивън Рънсиман в известното си изследване „Падането на Константинопол“ изяснява, че от легендарния основател на османската династия Ертогрул съществувал назад цял списък от 21 родители водещи до Ной, като имало и други 31, после прибавени, за да направят хронологията по-убедителна. Линията на османците минавала през еконимния Огуз хан, родоначалник на огузите и през неговия син Тьок Алп и внука му Шамандур. Шамандурското племе било погълнато от османците в самия край на 13 век, оставайки враждебно на владичеството им. Друга легендарна версия сочи, че османският клон води началото си от най-старото огузко племе от общо 24-те. Тази легенда датира от 14 век след създаването на еничарския корпус, а през втората половина на 15 век придворните ласкатели на Мехмед Завоевателя (носещ името на Мохамед) отпреди османската династия да се отдаде на валидета-европейки, съчинили ново родословие на османците, водещо началото си от пророка Мохамед. Самият Мехмед
== Вижте също ==
|