Пунически войни: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Поправка на правописни грешки от списък в Уикипедия:AutoWikiBrowser/Typos |
м Bot: Automated text replacement (- „ + „); козметични промени |
||
Ред 90:
С това поражение войната на Картаген с Рим завършила. Започнала войната на Рим с Картаген. Изгряла звездата на младия и талантлив римски пълководец [[Публий Корнелий Сципион Африкански|Публий Корнелий Сципион]]. Роден през 236 г. пр. Хр., потомствен войн, той бил избран на двадесет години за военен [[трибун]]. Участвал и оцелял след битката при Кана, Сципион продължил своята военна кариера в Испания – неговите баща и дядо загинали там по време на сражение срещу Хаздрубал – и до 207 г. пр. Хр. постигнал впечатляващи успехи.
=== Римска инвазия в Африка ===
[[Файл:Campagna africana di Scipione 204-203 aC.png|мини|ляво|350px|Римската инвазия в Африка]]
Сенатът не могъл да победи армията на Ханибал, но постепенно го блокирал в Южна Италия. Това дало възможност на Рим да стовари войски в Африка под предводителството на Сципион. Армията му включвала два легиона ветерани (около 30 000 души), 40 военни кораба и 400 транспортни. Така през 204 г. пр. Хр. войната се пренасла на територията на Картаген. През 203 г. пр. Хр. Ханибал бил принуден да се изтегли от Италия и да защити отечеството си.
Ред 100:
Ханибал се спасил с бягство от бойното поле при Зама. Той оцелял, за да управлява Картаген известно време, докато вътрешно политически натиск го принудил да напусне страната си. Той се самоубил в изгнание през 183 г. пр. Хр.
Сципион получил правото на [[триумф]] при завръщането си в Рим и Сенатът го удостоил с честта да носи името Африкански. Той станал единствения гражданин в историята на Рим, наименуван на страната, която е завладял. Удивителното е, че той също става жертва на политически борби и също като Ханибал умира в изгнание – една година преди него (184 г. пр. Хр.). <!-- Години след войната Сципион Африкански – единственият пълководец нанесъл военно поражение на Ханибал – се срещнал с него и го попитал кои според него са най-великите военачалници в историята.
Постепенно Картаген започнал да се възстановява икономически. Той никога вече не бил способен да достигне предишната си мощ. Останали без флота и търговски бази в Европа, картагенците насочили усилията си към африканските земи. Развивали земеделие, градинарство, скотовъдство, а град Картаген все още оставал най-голямото търговско пристанище в Северна Африка. Освен храните през него минавал и трафикът на слонова кост, метали и роби.
Ред 108:
Доводите на Катон и сподвижниците му, че Картаген е опасен, били слаби. Врагът му нямал нито армия, нито флота, а бил въвлечен и в конфликт с бившите си съюзници на африканския бряг. Не можел да мисли за война с Рим. Въпреки това през 149 г. пр. Хр. – без повод, Сенатът стоварил войски на африканския бряг и така започнала Третата Пуническа война.
== Трета Пуническа война (149-146 пр. Хр) ==
{{основна|Трета пуническа война}}
[[Файл:Catapulta by Edward Poynter.jpg|мини|300px|Римската обсада на Картаген]]
В годините между Втората и Третата Пунически войни, Рим участва в [[Македонски войни|Македонските войни]], довели до установяването на римско влияние и контрол над южното Средиземноморие. Римляните също така се сражават в [[Илирийски войни|Илирийските войни]], за да вземат надмощие в [[Адриатическо море]]. По същото време, останалият без съюзници и територии Картаген е принуден да плаща по 200 сребърни [[
Според мирния договор, сключен в края на Втората Пуническа Война, всички териториални конфликти, включващи Картаген, трябвало да бъдат одобрени от римския Сенат и от Картаген се изисквало да получи изрично одобрение от Рим, преди да вземе участие във война, в резултат на което през последвалите 50 години между войните Картаген губи почти всичките си териториални битки, заради едностранната подкрепа от страна на Сената към римския съюзник [[Нумидия]].
| |||