Разлика между версии на „Радио Свободна Европа“

м
Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“)
(Включване на ново име д-р Васко Иванов.)
м (Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“))
 
== Предавания за НРБ ==
Първото излъчване на български език е на 11 август 1950 г.<ref name="bnr.bg">[http://archives.bnr.bg/16983/69-godini-ot-parvata-emisiya-na-balgarski-ezik-na-radio-svobodna-evropa/ 69 години от първата емисия на български език на Радио „Свободна Европа“], БНР, Архивен фонд, 11 август 2019 г.</ref> До към средата на 1960-те години забавните програми на „Свободна Европа“, излъчвани на къси вълни, не се заглушават от българските власти, а само новините. Положението се променя след [[Пражка пролет|събитията в Чехословакия]], когато заглушаването става пълно<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://1968bg.com/index.php?option=com_content&task=view&id=231&Itemid=19 | заглавие=На 20 август 1968 започнаха да заглушават неистово чуждите радиостанции |достъп_дата = 30 август 2016|издател="Пражка„Пражка пролет, Софийско лято"лято“}}</ref><ref name="Predav">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.predavatel.com/bg/istoriya/jamming | заглавие= Радиозаглушаване по време на Студената война|достъп_дата =21 септември 2016 }}</ref>. До [[1989]] г. работещите в радиото са определяни в НРБ като „''изменници на родината“, „невъзвращенци''“ и пр.
 
Новините играят особено важна роля и първи „новинари“ са Стефан Груев и Евдоким Евдокимов, а директор на Българския отдел е Димитър Мацанкиев. По-късно предаванията са под ръководството на Милю Милев, Методи Захариев, Владимир Найденов и Кирил Панов-повечето следвали на Запад и напуснали България преди 1944 година. Между редакторите известни имена са Христо Огнянов, Евгени Силянов, Стефан Попов,д-р Васко Иванов, Димитър Инкьов – познат на слушателите като Велко Верин и героя му „Ботуш Каишев“.