Леголас: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (- пък + )
Maharel (беседа | приноси)
Въведох няколко абзаца
Етикети: липсва шаблон в раздел Източници Визуален редактор
Ред 5:
| пояснение =
| име = Леголас Трандуилов Зеленолист
| описание = елфEлф от племето на синдарите, принцСиндарите
Принц на елфите от Северен Мраколес и част
Част от [[Задругата на пръстена]]
| дата на раждане =
| място на раждане = Зеленогор Велики (Мраколес)
Line 11 ⟶ 13:
| място на смърт =
| принадлежност = [[Задругата на пръстена]]
Горското царство
| обитава = Първо Зеленогор Велики (Мраколес), а по-късно Итилиен
Синдари
| родители = крал Трандуил от северен Мраколес
| обитава = Горското царство в Зеленогор Велики (Мраколес)
Итилиен
| родители = Крал Трандуил от Северен Мраколес
| съпруг(а) =
| деца =
| роднини =
| първа поява =Задругата на Пръстена
| още в =
| бележки =
|Оръжия = в [[Задругата на пръстена]] той се бие само с лък и два кинжала, а в [[Хобитът]] се бие и с много елегантен елфически меч}}
 
'''Леголас Трандуилов Зеленолист ''' ({{lang|en|Legolas TranduilianThranduilion Greenleaf}}) е персонаж от романа „[[Властелинът на пръстените]]“ на [[Дж. Р. Р.Толкин]]. Леголас е елф от племето на синдарите.
 
Син на Краля на елфите Трандуил от Горското царство, принц на Мраколес, пратеник и опитен стрелец. Със своето остро зрение, чувствителен слух и майсторство в стрелбата с лък, Леголас е ценен член на Задругата на пръстена в пътешествието през Средната земя.
Рождената дата и годините на Леголас са неизвестни, но елфът не може да бъде на повече от 3000 години, тъй като не участва в битката на последния съюз между хора и елфи срещу Мрачният владетел – Саурон. Той е син на Трандуил, цар на елфите от Северен Мраколес. Самият Леголас е принц. Няма данни за майка му, но основното предположение е, че отдавна е заминала отвъд Сивите заливи. Също така се предполага, че Леголас прекарва годините си преди събитията описани в „Хобит” и „Властелинът на пръстените” също в Мраколес.
 
Известен е с това, че става добър приятел с джуджето Гимли, въпреки различията им.
През 3018 година от Третата епоха баща му го изпраща в Ломидол, като вестоносец, за да съобщи за бягството на Ам-гъл (Смеагол) от Мраколес. На 25 октомври 3018 година в Ломидол той взема участие във висшия съвет свикан от Елронд Пулоелф, в който участват представители на трите най-големи свободни раси на Средната Земя – елфи, хора и джуджета. Съветът решава, че единственият начин за победа над Саурон и силите му и съответно спасяване на Средната Земя, е унищожението на Единствения пръстен. Пръстенът може да бъде унищожен само в огъня на Съдбовния връх, наричан още Ородруин, намиращ се насред Мордор – страната на Саурон, като пръстенът трябва да бъде занесен и хвърлен във върха. Задачата бива приета от хобита Фродо Торбинс, наследник на Билбо, който става носител на пръстена. Бива създадена „Задругата на пръстена” – група целяща да подпомогне хобита в опасната му мисия. В нея влизат девет члена пазители на Фродо и пръстена. Леголас, като единствен представител на елфите, джуджето Гимли, син на Глоин, вълшебникът Гандалф, хората Арагорн, син на Араторн и Боромир, син на наместника на Гондор лорд Денетор, както и Фродо, приятелите му хобити – Сам Майтепер, Мери Брендифук и Перегрин Тук.
 
== Биография ==
Леголас и останалите членове на „Задругата” напускат Ломидол на 25 ноември 3018 година от Третата епоха. Откъм елфическото кралство Задругата поема към Мъгливите планини, но тъй като не успява да ги пресече заради лошото време, се насочват към Мория, която се намирала под планините. Някога велико джуджешко кралство, то е завладяно от орките, троловете и друго, още по-отвратително същество – Балрог, демон от древния свят. Отрядът успява да премине през мините на Хазад-Дум (Мория) като малко преди края на мините се засича с Балрога. Тази среща им струва скъпо. Водачът на отряда-вълшебникът Гандалф побеждава демона, но пада от моста заедно с него. Загубата е голяма за всички от Задругата. След оплакването на магьосника, те продължават към елфическото царство Лотлориен (или само Лориен). Там срещат Владетелят и Владетелката на Лотлориен – Селеборн и Галадриел. През времето прекарано там Леголас става пръв приятел с джуджето Гимли. Точно преди да си заминат отрядът се среща с Галадриел и Селеборн на прощален обяд, на който Владетелят и Владетелката даряват всеки член на Задругата с важен подарък. Дарът, даден на Леголас е Лотлориенски лък, по-дълъг и красив от неговия. От Лотлориен те се насочват по река Андуин, по която пътуват няколко дни до разпадането на отряда при Амон Хен, когато биват нападнати от армия Урук-хай – (полу)орки на предателя магьосник Саруман. Оттам елфът тръгва заедно с Арагорн и Гимли в преследване на орките, отвлекли хобитите Мери и Перегрин. Преследват ги няколко дни, докато накрая стигат в гората Ветроклин. Там те срещат оцелелия след битката с Балрога Гандалф и разбират че хобитите са спасени и в безопасност. После се насочват към Едорас – столицата на Роханското кралство, където Гандалф успява да спаси кралят на Рохан – Теоден от магията на Саруман Белия (вече Многоцветния). Леголас се бие в битката за Шлемовото усое на страната на рохиримите и успява да убие много орки. След това заедно с Арагорн, Еледан и Елрохир-синове на Елронд и отряд от дунеданци поемат по пътеките на мъртвите с цел да призоват Клетвопрестъпнците. Леголас и останалите пресичат Белите планини – граница на Гондор и Рохан и там Арагорн призовава Клетвопрестъпниците, за да изпълнят дълга си. Оттам се насочват през Гондор и стигат при пристанището Пелергир, като Леголас и отряда се сражават с флота на корсарите, като го вземат до абортаж. След завземането на корабите Леголас се насочва към Минас Тирит заедно с другите от отряда и участва в „битката на Пеленорските поля”, като помага на Гондор да отблъсне атаката на Саурон. След победата при Минас Тирит, Леголас заедно с всички сили край Гондор тръгва към Портата на Мордор, за да предизвикат Саурон и по този начин евентуално да дадат шанс на Фродо да унищожи пръстена. Когато го предизвикват, врагът изпраща срещу им голяма армия, която е сигурен, че няма да успеят да победят. В същото време, обаче, Фродо и Сам стигат до Съдбовния връх и там унищожават Единствения Пръстен, като така слагат край на Мрачния Владетел и всички, включително и Леголас виждат неговото падение. Подир падението на Саурон, Леголас и Гимли отново посещават Ветроклин и пещерите зад Шлемово Усое – Агларонд. След тези събития Леголас заедно с други елфи от Мраколес заживява в Итилиен и живее там до смъртта на Арагорн през IV 120 г. След това той последва копнежа си по морето и отплава от Средната земя на запад. Според легендите той взел със себе си своя приятел Гимли.
 
=== Ранни години ===
По време на цялото пътешествие на Задругата и борбата със Саурон, Леголас прави впечатление със своята добронамереност, търпение, спокойствие и храброст, а също и с елегантност и невероятни бойни умения. Ловък стрелец и съвсем нелош боец в близък бой, елфът успява да се справи с огромен брой орки както в Мория, така и в битките при Шлемово Усое и обсадата на Гондор, а освен това запазва присъствие на духа и в най-тягостни ситуации като срещи с Назгул или армии немъртви. Единствено при срещата с Балрога, огненият демон от мините на Хазад-дум, Леголас показва чувство на ужас. 
Рождената дата и годините на Леголас са неизвестни, но елфът не може да бъде на повече от 3000 години, тъй като не участва в битката на Последния съюз на хора и елфи срещу Мрачният владетел Саурон.
 
Няма данни за майка му, но две са основните предположения - отдавна е заминала отвъд Сивите заливи или е починала.
Елфът също така демонстрира невероятни ловкост и пъргавост, като може да стъпва по снега, без да потъва в него. Подобно на повечето представители от своя народ, той е много красив и грациозен герой. Във филмовите адаптациии на „Властелинът на пръстените“ и „Хобит“, направени от [[Питър Джаксън]], Леголас е изигран от английския актьор [[Орландо Блум]].
 
=== Войната на Пръстена ===
През 3018 година от Третата епоха баща му го изпраща в Ломидол, като вестоносец, за да съобщи за бягството на Ам-гъл (Смеагол) от Мраколес. На 25 октомври 3018 година в Ломидол той взема участие във Съвета свикан от Елронд Пулоелф, в който участват представители Свободните народи на Средната Земя – елфи, хора и джуджета.
 
Съветът решава, че единственият начин за победа над Саурон и силите му и съответно спасение на Средната Земя, е унищожаването на Единствения пръстен. Когато Съветът избира "Девет Спътници", за да се изправят срещу злото на "Деветте Конници", Леголас доброволно се включва като представител на елфите.
 
По време на пътешествието на Задругата, Леголас върви най-накрая заради острият си взор.ч
 
На Карадрас, елфът върви пъргаво по снега, почти не оставяйки след себе си следи от обувки, докато останалите от дружината мъчно гребат из снега. Когато Гандалф дава съвет, Леголас гласува против преминаването им през Мория. На сутринта, Леголас се сражава в нападението от уарги. След битката събира стрелите си и запазва една повредена.
 
Докато са в Мория, Гимли и Леголас водят спор (което не е неочаквано, предвид старите спорове между Елфи и Джуджета) - бащата на елфа, Трандуил, някога хвърлил в тъмница бащата на Гимли - Глоин.
 
Преди да напуснат Лотлориен, на Леголас е даден лъкът на Галадримите, по-дълъг и по-красив от неговия, който по-късно използва, стреляйки по Назгул с единствен изстрел в тъмното, докато плават по Андуин.
 
Леголас и Арагорн пеят прощална песен за падението на Боромир при Амон Хен. Оттам елфът тръгва заедно с Арагорн и Гимли в преследване на орките, отвлекли хобитите Мери и Пипин. Преследват ги няколко дни през Рохан, където получава сив кон - Арод на който яздат заедно с Гимли.
 
В гората Ветроклин, Леголас, Арагорн и Гимли се събират отново с Гандалф, вече Гандалф Белия. Магьосникът предава съобщения на всеки от тях от лейди Галадриел:
 
''Леголас Зеленолист, рожба на горите,''
 
''радостно до днес живя. Бягай от вълните!''
 
''Ако чуеш да крещят чайки над морето,''
 
''няма да намери мир в лес зелен сърцето.''<ref>{{Цитат книга|last=Толкин|first=Джон Р.Р.|title=Властелинът на пръстените|url=https://bg.wikipedia.org/wiki/Властелинът_на_пръстените|year=|month=|publisher=|location=|isbn=|pages=}}</ref>
 
В битката при Рогоскал, Леголас и Гимли си устройват състезание за повалени орки в което Гимли побеждава (42 на 43, съответно). Но Леголас не завижда, казвайки: "''Но не ми се свиди първенството, толкова се радвам да те видя на крак!"''
 
В Рохан, той и Гимли следват Арагорн, Еладан и Елрохир - синове на Елронд, по Пътят на Мъртвите. Конят му, Арод, отказва да влезе и Леголас го успокоява. Дръжината им продължава с Еладан последен, но Леголас се обръща и вижда Мъртвите да следват Сивия отряд.
 
''"Мъртвите ни следват. Виждам силуети на хора и коне, бледи знамена като парцаливи облаци и копия като храсталаци в мъглива зимна нощ. Мъртвите ни следват."''
 
Леголас и Отрядът се сражават в Битката на Пеленорските поля. След битката с Гимли влизат в Минас Тирит, пеейки елфическа песен докато върви и изказва мислити се, че на мястото му трябват повече градини. Срещат принц Имрахил в Домовете на изцелението, където си припомня за крясъците на чайките в Пеларгир и пее песен за влечението си към морето:
 
''Потоци сребърни текат от Селос до Еруй''
 
''в зелените поля на Лебенин!''
 
''Висока е тревата там. Морето праща лъх,''
 
''та лилиите бели да трептят,''
 
''камбанки златни да сведат малос и алфирин''
 
''в зелените поля на Лебенин.''
 
''Морето праща лъх!''<ref>{{Цитат книга|last=Толкин|first=Джон Р.Р|title=Властелинът на пръстените|year=|month=|publisher=|location=|isbn=|pages=}}</ref>
 
След победата при Минас Тирит, Леголас заедно с всички сили Гондор и Рохан тръгва към Черната порта, за да предизвикат Саурон и по този начин да дадат шанс на Фродо да унищожи пръстена.
 
=== След Войната ===
След унищожението на Единствения и падението на Саурон, Леголас остава за коронацията на Арагорн II Елесар и неговата сватба с Арвен.
 
По-късно, Леголас и Гимли отново посещават Шлемово усое и пещерите зад него – Агларонд или Блестящите пещери. След това посетили и Ветроклин.
 
След тези събития Леголас, заедно с други елфи от Мраколес, се установяват в Итилиен.
 
След смъртта на Арагорн през 120 г. от Четвъртата епоха, Леголас построява сив кораб и отплава отвъд Морето. Според легендите той взел със себе си своя приятел Гимли. "И когато този кораб отминал, в Средната земя дошъл краят на Задругата на Пръстена".
 
== Етимология ==
Името ''Legolas'' е на силванически (Silvan) диалект от синдаринската дума ''Laegolas,'' означаваща "зелен лист" ("green leaf"). Съставена е от синдаринската дума ''laeg'' ("green"; "зелен") и ''golas'' ("листак, шума", сборна форма на ''las(s)'' "leaf"; "листо")
 
Преводът на Куеня е ''Laiqualassë''
 
== Герой ==
Въпреки че живеел между тях, Леголас не е изцяло Елф Силван. Като син на Елфическия крал Трандуил, който по произход е от Дориат, Леголас е поне наполовина Елф Синдарин; произхода на майка му е неизвестен. Това се усложнява от факта, че малка част от Елфите Синдарин, към която Леголас принадлежи, ("Grey Elves", "Сиви елфи") управлявали по-голямата част от Елфите Силван от Горското царство в Северен Мраколес ("Горски елф", Woodland Elves, "Wood-elves", "East-elves").
 
Както всички Елфи, Леголас имал голямо уважение и признателност към природата. Когато Задругата напуска Гората Ветроклин, той желае да се върне поне още веднъж, за да изследва нейните чудеса.
 
По време на цялото пътешествие на Задругата и борбата със Саурон, Леголас прави впечатление със своята добронамереност, търпение, спокойствие и храброст, а също и с елегантност и невероятни бойни умения. Привързва се дълбоко към приятелите си и се грижи за тях, дори към Джуджето Гимли, въпреки че Джуджета и Елфи почти никога не са показвали привързаност едни към други в Средната земя. Поради своята възраст, Леголас понякога покровителства смъртните около него.
 
Ловък стрелец и съвсем нелош боец в близък бой, елфът успява да се справи с огромен брой орки както в Мория, така и в битките при Шлемово Усое и обсадата на Гондор, а освен това запазва присъствие на духа и в най-тягостни ситуации като срещи с Назгул или армии немъртви. Единствено при срещата с Балрога, огненият демон от мините на Хазад-дум, Леголас показва чувство на ужас. 
 
Във филмовите адаптациии на „Властелинът на пръстените“ и „Хобит“, направени от [[Питър Джаксън]], Леголас е изигран от английския актьор [[Орландо Блум]].
 
== Умения и способности ==
Като Елф, Леголас притежава способности типични за народа му. Може да ходи безшумно по трева и сняг, не оставяйки следи, позволявайки му да се придвижва безпроблемно. Зрението му е по-остро от това на всеки Човек, вижда на големи разстояния и в тъмното. Може да спи докато върви, което му е помогнало да премине 45 левги за по-малко от 4 дни с Арагорн и Гимли. Опитомява буйни коне само с няколко думи, без да са необходими юзди или седла.
 
Елфът също така демонстрира невероятни ловкост и пъргавост, той е майстор в стрелбата с лък, изключителен воин в ръкопашен бой.
 
== Оръжия ==
Леголас използва Елфически лък, както и дълъг бял кинжал. В Лотлориен му е даден лъкът на Галадримите, който е по-дълъг и по-издръжлив.
 
Във филмовите адаптации Леголас използва два кинжала, които носи на гърба си, под колчана със стрели.
 
В "Хобит: Пущинакът на Смог" и "Хобит: Битката на Петте армии", освен обичайните му оръжия, Леголас използва и Елфическият меч "Оркрист" или "Гоблиносекач", изкован в Гондолин, който по-късно връща на Торин.
 
== Адаптации ==
Във филмовите адаптациии на „Властелинът на пръстените“ и „Хобит“, направени от [[Питър Джаксън]], Леголас е изигран от английския актьор [[Орландо Блум]].
 
== Външни препратки ==