Лехово (дем Суровичево): Разлика между версии

В 1868 година в Лехово е построена църквата „[[Свети Димитър (Лехово)|Свети Димитър]]“, обявена за защитен исторически паметник в 1987 година.<ref name="Διαρκής κατάλογος">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://listedmonuments.culture.gr/fek.php?ID_FEKYA=8949&v17= | заглавие = ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/51769/1231/26-1-1987 - ΦΕΚ 281/Β/9-6-1987 | достъп_дата = 10 май 2015 г | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων | цитат = | език = }}</ref>

През XIX век в Лехово се заселват албанци християни от [[Епир]]. В края на века Лехово е голяма [[паланка]] с християнско [[гъркомани|гъркоманско]] [[албанци|албанско]] и [[арумъни|влашко]] население. [[Александър Синве]] („"[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“") в 1878 година пише, че в ''Лехова'' (Léhova) живеят 1800 гърци.<ref>[[s:fr:Fichier:Synvet - Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 56.]]</ref> Според „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Елеово (Eléovo) има 300 домакинства и 900 жители [[албанци]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 110 – -111.</ref>

{{цитат|Срещу [[Клисура (дем Костур)|Клисура]], в друг участък на [[Мурик|Мирихската планина]], на четири часа и половина разстояние е разположено арнаутското градче Лахово със 130 къщи, от които и някои [[арумъни|влашки]]. Данъкът им, освен местните селски разходи, достига суми ог 9800 пиастри. Жителите са преобладаващо занаятчии – - дърводелци, и земеделци. Повечето от тях подобно на клисурци, пътуват на гурбет различни места и работят като дърводелци, овчари и прочее. Почвата тук е неплодородна, страда от засушавания и изобщо като планинска – - негодна за земеделие. В селото има две църкви с двама свещеници и едно училище с учител свещеник.<ref>Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр.144 – -145.</ref>}}

По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в ''Елеово'' има 90 власи и 750 албанци и работи влашко училище.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 176 – -177.</ref>

Според изследване от 1993 година селото е арванитско, като в него [[арванитски език|арванитският език]] е запазен на средно ниво, а [[арумънски език|влашкият]] на ниско.<ref>[http://strates.revues.org/document381.html Riki Van Boeschoten. „Usage"Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)“"]</ref>

В 2002 година [[Леховско училище|Леховското училище]] и [[Леховска чешма|Леховската чешма]] са обявени за защитени паметници.<ref name="Διαρκής κατάλογος 2">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://listedmonuments.culture.gr/fek.php?ID_FEKYA=17534&v17= | заглавие = ΥΑ ΥΠΠΟ/ΔΙΛΑΠ/Γ/590/35066/6-6-2002 - ΦΕΚ 872/Β/12-7-2002 | достъп_дата = 2 юли 2020 г | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων | цитат = | език = }}</ref>

* {{флагче|Гърция}} Петрос Дульо (Πέτρος Δημουλιός), гръцки андартски деец от втори клас, кмет на селото между 1933 – -1935 година<ref name="manos.170." />

* {{флагче|Гърция}} Петрос Стефанидис Кудзос (Πέτρος Στεφανίδης ή Κούντζος), гръцки андартски деец от първи клас, ръководител на местния гръцки комитет 1904 – -1905 година, раняван при битка в Съботско, носител на златен медал от македонската борба<ref name="manos.171." />

* {{cite book |title= Το Λέχοβο στην ιστορική του πορεία |last= Οικονόμου|first=Παντελής Π |authorlink= |coauthors= |year=1976 |publisher= |location=Θεσσαλονίκη |isbn= |pages= |url= |accessdate= |quote= |lang-hide= 1|lang= el}}