Рамаяна: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м излишен празен ред
м Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“)
Ред 39:
[[Файл:Rama-Varuna.jpg|мини|275px|Рама се среща с Варуна, худ. Раджа Рави Варма]]
 
Рама решава, че докато няма мост над океана никой освен Хануман няма да може да го прекоси. Той медитира в продължение на три дни без храна и вода докато от вълните не се появява [[Варуна]], богът на океана. Варуна е озадачен, че Рама медитира върху него, тъй като той самият е въплъщение на Вишну. Рама обяснява, че понеже е човек трябва да изпълнява човешките задължения и да се обърне към Варуна. Варуна му обещава, че ако архитектите на ванарите хвърлят какъвто и да е материал в океана, с изписано на него името "Рама"„Рама“ той ще се задържи на повърхността на океана. Ужас настъпва в Ланка при новините за наближаването на Рама. Вибхишана дезертира поради яростта на брат си при предложението му да се помири с Рама. Последват жестоки битки, в които дори и небесните обитатели се намесват – бог Индра на страната на Рама, а злите духове на страната на Равана. След като са претърпени големи жертви и от двете страни се постига съгласие войната да бъде решена чрез двубой между Рама и Равана. Самите богове са ужасени от свирепостта на двубоя. Рама отсича главата на Равана, но тя отново израства. Това се повтаря многократно и героят се отчайва докато не получава съвет от Вибхишана, който му казва да се цели в пъпа на Равана, тъй като там е източникът на нектара (''[[амрита]]''), който възстановява главата на Равана. Рама се прицелва в пъпа на Равана и с божественото оръжие на Брахма, ''брахмастра'', убива Равана. От небето се посипват цветя върху щастливия победител и в ушите му звучи небесна музика. Трогнат от скръбта на съпругата на Равана, Мандодари, Рама иска от новия крал на Ланка Вибхишана да погребе Равана с царски почести.
 
Сита е изведена, изпълнена с щастие, но то се оказва краткотрайно. Рама я приема студено, с наведени очи, казвайки, че тя повече не може да му бъде жена, след като е живяла в дома на Равана. Тя го уверява в невинността си, но не успявайки да го убеди, нарежда издигането на погребална клада, избирайки смъртта пред презрението на Рама. Свидетелите изпитват съчувствие към Сита, но Рама не трепва, когато тя влиза в пламъците. Скоро се появява [[Агни]], богът на огъня, носейки Сита на ръце. Доказвайки по този начин невинността си, Сита е приета от Рама, чието предишно поведение тя нежно прощава. Рама разкрива пред Лакшмана какво е наложило кладата. Рама е знаел предварително, че Равана ще отвлече Сита. Ако Равана се бил опитал да докосне Сита, нейната чистота, преданост и целомъдрие биха му изгорили ръцете. Единственият начин Сита да бъде отвлечена е бил като душата ѝ бъде пратена при Агни, а физическото ѝ тяло остане. Чрез кладата Агни е върнал душата на Сита. Рама се връща в Айодхя и поема управлението за радост на Бхарата и народа си.
Ред 57:
 
== Библиография ==
* Рамаяна. Епосът за Рама, ИК "Мария„Мария Арабаджиева"Арабаджиева“, 2008 (ISBN 9789545843679)
* Ганчев, Марко (преводач). ''[http://e-bookbg.com/index.php?option=com_docman&task=doc_details&Itemid=61&gid=1768 Махабхарата, Рамаяна]'', ИК „Народна култура“, 1972
== Външни препратки ==