Детекторен радиоприемник: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м дребно
Ред 13:
Ако индуктора работи с честота над резонансната честота, той ще има капацитивен характер, защото ще има високо индуктивно съпротивление паралелно със собствено си капацитивно съпротивление. В паралелна резонансна верига, най-ниския вид съпротивление доминира поведението на схемата.
 
В този случай елементът вече няма да се държи като намотка, а по-скоро като кондензатор, така той ще отхвърли всяка нерезонансна по-висока честота. Наложително е да се работи с индуктивност малко под собствената резонансна честота, когато елементът трябва да се държи като намотка в резонансна регулируема верига. Увеличеният капацитет и индуктивност винаги понижават резонансната честота. Много различни комбинации от стойности могат да дадат правилната резонансна честота и на теория с идеални елементи не би имало разлика, но на практика ще има разлика в качествения фактор и импеданса. Правилното съотношение е важно при проектиране на филтри и осцилатори. За добър прием е важна и ширината на приеманата честотна лента съдържаща близки честоти. Резонансните вериги с по-висок [[Q-фактор]] имат по добро отхвърляне на страничните ленти и подобряват максималния полезен сигнал. Важен извода е, че съотношението сигнал-шум при избраната честота не зависи само от това дали веригата е в резонанс. В идеализирана схема без загуби, общата енергия се формира от тока и напрежението изместени фазово на 90 градуса с максимални стойности. Когато се променя капацитета се променя и изходното напрежение, но за да се запази общата енергия, токът остава непроменен. Обратно, когато се измени индуктивността токът се изменя, но общото напрежение остава същото.
 
Изключение е, когато се използва филтриращ [[дросел]]. Обикновено се ползват по-голяма индуктивност, така че той да има максимален импеданс на дадената честота. Стойностите му се определят в зависимост от диапазона работни честоти. Съществуват и схеми, при които не се използва намотка (самонастроени нерегулируеми вериги).
 
=== Диод ===
Детекторните приемници с високо качество използват диоди с бърза рекомбинация с минимално прагово напрежение и [[паразитен капацитет]]. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.blog.vikiwat.com/diod/|заглавие=blog.vikiwat /diod/|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> За да се направят по-бързи, структурата на диодите е легирана със злато и други метали, така се увеличава скоростта на рекомбинация. Най-популярни за целта са германиевите диоди. Пиритът в естествен вид също съдържа злато и го прави подходящ. Праговото напрежение обикновено е 0,7 V за силициеви диоди и 0,3 V за германиеви диоди. ПаразитнияПаразитният капацитет не трябва да надвишава 1Pf1 pF. [[Файл:Krystadyna charakterystyka prądowo-napięciowa-ru.svg|мини|Характеристика на диод за детекторен приемник.]]
[[Файл:Germanium Diode OA85.JPG|мини|290x290пкс|Германиев диод е често използван като детектор.]]
Диодът работи в нелинейния участък. Негово съпротивление във веригата се изменя в малки граници, като това става в синхрон със сигнала. Импедансът на диода се променя с нарастване на честотата и с мощността, която пропуска. Топлина приложена върху диода може да понижи точката на детектиране.<ref>[http://nrredc.blogspot.com/2016/05/temperature-effects-on-pn-diode-characteristics.html Temperature effects on pn diode characteristics Характеристики при повишаване на температурата].</ref>