Детекторен радиоприемник: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Brassmonger (беседа | приноси) |
м дребно |
||
Ред 13:
Ако индуктора работи с честота над резонансната честота, той ще има капацитивен характер, защото ще има високо индуктивно съпротивление паралелно със собствено си капацитивно съпротивление. В паралелна резонансна верига, най-ниския вид съпротивление доминира поведението на схемата.
В този случай елементът вече няма да се държи като намотка, а по-скоро като кондензатор, така той ще отхвърли всяка нерезонансна по-висока честота. Наложително е да се работи с индуктивност малко под собствената резонансна честота, когато елементът трябва да се държи като намотка в резонансна регулируема верига. Увеличеният капацитет и индуктивност винаги понижават резонансната честота. Много различни комбинации от стойности могат да дадат правилната резонансна честота и на теория с идеални елементи не би имало разлика, но на практика ще има разлика в качествения фактор и импеданса. Правилното съотношение е важно при проектиране на филтри и осцилатори.
Изключение е, когато се използва филтриращ [[дросел]]. Обикновено се ползват по-голяма индуктивност, така че той да има максимален импеданс на дадената честота. Стойностите му се определят в зависимост от диапазона работни честоти. Съществуват и схеми, при които не се използва намотка (самонастроени нерегулируеми вериги).
=== Диод ===
Детекторните приемници с високо качество използват диоди с бърза рекомбинация с минимално прагово напрежение и [[паразитен капацитет]]. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.blog.vikiwat.com/diod/|заглавие=blog.vikiwat /diod/|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> За да се направят по-бързи, структурата на диодите е легирана със злато и други метали, така се увеличава скоростта на рекомбинация. Най-популярни за целта са германиевите диоди. Пиритът в естествен вид също съдържа злато и го прави подходящ. Праговото напрежение обикновено е 0,7 V за силициеви диоди и 0,3 V за германиеви диоди.
[[Файл:Germanium Diode OA85.JPG|мини|290x290пкс|Германиев диод е често използван като детектор.]]
Диодът работи в нелинейния участък. Негово съпротивление във веригата се изменя в малки граници, като това става в синхрон със сигнала. Импедансът на диода се променя с нарастване на честотата и с мощността, която пропуска. Топлина приложена върху диода може да понижи точката на детектиране.<ref>[http://nrredc.blogspot.com/2016/05/temperature-effects-on-pn-diode-characteristics.html Temperature effects on pn diode characteristics Характеристики при повишаване на температурата].</ref>
|