Рилски манастир: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) твърдение без поискан източник > 3 месеца |
м Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“) |
||
Ред 101:
=== Църква „Въведение Богородично" ===
Църквата „Въведение Богородично“ е гробищната църква на Рилския манастир, разположена южно от манастира.<ref>[http://www.vsu.bg/niz/pages/show_info.php?id=42
Изградена е на три етапа. Първият строителен етап обхваща строежа на двуетажна църква-костница. Долният етаж представлява правоъгълно помещение, в което се съхраняват костите на монасите, горният етаж е еднокорабна църква с една апсида, слабо издадена извън източния зид, обширна олтарна част с пет ниши в стените и правоъгълен издължен наос. Иконостасът е дърворезбен и датира от ХVІІІ или началото на ХІХ в. Стените на двуетажната църква са масивни, каменни. Църквата е строена вероятно преди средата на ХVІІІ в. Изписана е през 1795 г., като ктитор е бил самоковският митрополит Филотей. През втория етап към втория етаж на църквата от запад е прибавена също двуетажна сграда, която в долния етаж е с масивни зидове, а в горния с паянтови. Тази част на строежа датира от края на ХVІІІ или началото на ХІХ в. През третия етап от запад пред монашеските килии е изградена двуетажна галерия.
Ред 110:
=== Нова постница – скит „Свети Лука" с църквите „Свети Лука" и „Покров Богородичен“ ===
{{основна|Свети Лука (Рилски манастир)|Покров Богородичен (Рилски манастир)}}
Църквата „Свети Лука“ е построена в края на ХVІІІ в. на мястото на първоначалния параклис, издигнат в памет на племенника на свети Йоан Рилски. Сградата е еднокорабна, едноапсидна с обширен притвор. Тя е двуетажна, като под същинската църква има помещение с огнище и обширна зазидана част, чиято западна стена е със средновековен градеж. Предполага се, че това са останки от първоначалния параклис „Свети Лука“.<ref>[http://www.vsu.bg/niz/pages/show_info.php?id=45
Градежът на църквата и приземието е каменен, масивен, като и двата етажа са засводени. Иконостасът, който сега се намира в [[НИМ]], е дърворезбен, позлатен и богато изписан. Той датира от ХVІІІ в. Наосът и притворът са изписани през 1799 г. по време на игумен Герасим, като ктитор е бил йеромонах Игнатий (Иван Калпакчи от Стара Загора). Стенописите в апсидата са от Тома Вишанов, а в наоса и притвора от зографи от Самоковската школа. В 1864 г. от западната страна на църквата е пристроено обширно преддверие, което я е свързало с училището, издигнато от [[Неофит Рилски]].
| |||